Знаеш ли, че повечето хора се стремят с всички сили за избягат от нещо, което в крайна сметка така и така не успяват да избегнат?

Защо се получава това?

Всичко, което знам е, че просто става, защото когато нещо в мислите и чувствата ти куца, когато не си уверен в себе си или пък имаш навика като моя милост да се критикуаш /по много и за почти всичко/, просто природата ти отвръща със същото.

Нали си спомняш статията за „повикването и обаждането”?

Нещо повече. Случвало ли ти се е някога да усетиш че приятелите и съучениците ти не те уважават достатъчно е те вземат на майтап, в момент, когато нещо със самооценката ти куца?

Естествено е, че щом ти не се уважаваш достатъчно и другите да изпитват същото.

Е и тук говорим за същото, може би с други думи но темата е една и съща. Винаги е било така и винаги ще бъде, докато в един момент не ти писне и започнеш да искаш за промениш нещата.

Мотивите са движаща сила в живота и както писах по-горе, повечето от нас сме склонни да правим чудеса от храброст само и само за да избегнем неща, които не искаме по една или друга причина. Не е задължително даже тези неща да те карат да се чувстваш зле. Просто не ги искаш и точка.

Добре, че има и такива, които искаш, защото иначе няма да има промяна и ще си стоиш на едно място, ще лапаш мухите, така да се каже и ще чакаш нещата да станат ей така от само себе си. Може при някои това да става, но повярвай ми те за малцина, за да не кажа, че са „хич” ,защото животът е една голяма промяна и малко по малко те избутва от комфортното ти местенце, което, разбира се, може въобще да не е толнова спокойно и хубаво, както си мислиш че е, но е добре познато и знаеш добре всичките му плюсове и минуси.

Освен това ти все пак искаш нещо, нали?

Просто не ми се вярва, че всичко ти е добре уредено, че си имаш всичко, защото основна човешка черта е винаги нещо да търсиш, винаги да се сравняваш с другите като започнем с дрехите и свършим с образованието, мотора или колата.

Не виждам нищо лошо да искам да имам, например, диплома от Единбург. Да, ама за да я придобия ми трябва на първо място успех, после пари и нагласата да уча извън България и да се разделя с приятелите си, нали?

Или пък искам да си остана у дома, но искам диплома, която да ми даде знания и да е от престижен университет, за да започна работа в някоя банка или пък във фирма за софтуер и да разполагам с много пари.

Така че, варианти има и много път има да извървиш преди всичко, което искаш да имаш да стане твое.

Ето защо е добре /говоря пак от личен опит и с риск да ти досадя/, че е по-добре за теб мотивът ти да бъде това какво искаш да имаш, вместо какво искаш да избегнеш, защото тогава чувствата и мислите ти ще бъдат различни.

Не е особено мотивиращо да се опитваш да правиш нещо, просто защото така правят хората или пък някой го изисква от теб. Заплахите също не помагат в случая. Е, добре де помагат, ама до време, защото в крайна сметка дори и да успееш да „отбягваш” нещото, което ти е противно, може и да не се почувстваш щастлив от това.

Затова се опитай да се мотивираш за нещата, които желаеш, след като си решил, че те са твоята рецепта за щастие в живота, защото тогава ще привлечеш повече щастие към себе си и хора, които те мотивират. Те те карат да се смееш и радваш и на малките неща, освен на големите ти мечти и цели.

Затова ти предлагам, при поредната трудна житейска ситуация или неприятност с даден човек, да си помислиш добре, „кой е плюсът и кой е минусът”, които трябва да научиш, за да можеш да помислиш и за двете страни на монетата, след което да решиш кой от двата варианта ще избереш и съответно по кой път ще тръгнеш.

Има разбира се и трети вариант. Винаги го е имало и ще го има за тези, които не са склонни да излязат от спокойното тихо местенце, където чакат нещата да станат без никакво участие от тяхна страна.

Така, че дали си ведър, щастлив и устремен къв някоя нова цел и мечта, или ще си ядосан и гневен, че нещо, което искаш да избегнеш е станало без да си го „поръчал”, зависи изцяло от теб. Дори и да бъдеш много критичен към себе си, да се жалваш на родителите си и да се оплакваш на глас или да мислиш „защо все на мен ми се случва, уж тъй го мислех, а виж какво стана, мразя го, не го искам в живота си” се опитай да видиш нещото в малко по-розова светлина, защото то е резултат на твоите чувства и мисли и има причина, както да дойде в живота ти, така и да те научи на някои неща.

Опитай се да бъдеш малко по-положителен. Радост и гняв понякота вървят ръка за ръка. Така или иначе то вече е станало, факт е, дори и да не ти става по-добре от това.

Просто го приеми, че е дошло в живота ти, че си го предизвикал по някакъв начин да дойде, дори и да не разбираш в момента това. Не бягай с гняв от него. Приеми го и се постарай следващия път да имаш повечко радостни мисли и чувства към нещата, които желаеш, за да може те да ти донесат повече радост и щастие, защото ги искаш и вероятно горещо желаеш те да бъдат реалност, нали?

Гледай оптимистично на нещата и се стреми към тези от тях, които желаеш, а не към това, което не искаш или се стремиш на всяка цена да избегнеш.