Нека да поговорим за това колко често е добре да се храним на ден. Обещах, че ще продължа темата за здравословното хранене, понеже храната е средството, което ни позволява да бъдем здрави и силни и да се радваме на живота.

Храната и водата, слънцето и светлината са основните ключови фактори за здраве и баланс в нашия забързан свят, където високите технологии и интернет са фаворитите на деня. Но за тях ще си поговорим по-нататък. Та думата ми беше колко често е добре да се храним на ден, за да сме добре балансирани, физически и и емоционално.

Темата за здравословното хранене е важна за всеки човек, независимо дали той е здрав, болен, малък или голям. Храната за нашето тяло е като горивото за колата защото от качеството и количеството й зависи как се чувстваме във всеки момент. Има различни теории и режими на хранене и всеки от тях е добър за конкретен човек. Понеже всеки е различен няма златно правило или златна среда. Да, има разбира се общи правила, които работят при повечето хора, но няма общо правило, което да важи за всички.

Например, моя приятелка се чувства отлично, когато яде едни път на ден и то вечер. Тя е слаба, прави физически упражнения и предпочита да яде само вечер. И прави така от години. Това, разбира се, противоречи на медицинските списания и препоръките на повечето лекари, които са категорични, че след 18 часа не е добре да се яде, да не говорим пък за ядене през последните час-два преди лягане, защото всички знаем, че не е добре за организма и храносмилателната ни система да работят, защото трябва и те да си почиват преди съня.

От личен опит знам, че не винаги яденето шест пъти през деня върши работа за всеки, защото то не сработи при мен. Така че всеки избира колко често да се храни на ден според това как се чувства и какъв е дневния му режим на учене.

Така както при мен яденето на шест малки порции храна не сработи, така тази златна препоръка на диетолози, лекари и фитнес инструктори ми помогна да открия, че моето правило, за да се чувствам добре /и разбира се да изглеждам добре/ се крие в петте дневни яденета на ден.

Не казвам, че винаги мога да ям 5 пъти на ден, но моя опит ми показа, че ако ям 3 пъти дневно не винаги се чувствам добре физически и емоционално, защото когато ти премалее от глад си готов да ядеш повечко или пък каквото ти попадне пред погледа и после ти става тежко.

От друга страна шест пъти ми идва множко и така на базата опит-грешка достигнах до този вариант с петте яденета на ден. Целта на честото ядене е да се чувстваш добре физически и емоционално, както писах по-горе.

По темата за емоционалното хранене ще си поговорим в някоя от следващите ми статии, така че момичета и момчета очаквам с интерес коментарите ви и вашата опитност по отношение на тази болезнена за нашето общество тема с храната и дневните хранения.

За да не се нахвърляме на храната, което правим почти винаги, когато сме „икономисали” някое от храненетата през деня, е добре да придобием навика да ядем 5-6 пъти на по-малки порции, защото това ще ни помогнем за избегнем глада и да не се чувстваме и нервни и емоционално гладни от това.

Допълнителните хранения може да включват плод, според сезона, или чаша айран, които ще ни заситят преди обяда или вечерята и ще ни помогнат да намалим останалите порции храна по време на закуската, обяда и вечерята.

Предлагам ви да използвате тази добре забравена стара истина и да се опитате да увеличите броя на хранениятата си през деня, като разбира се включите плод и кисело мляко например, а не да увеличите храната като количество на отделен прием през деня.

Опитайте се да спазвате този режим поне за месец, за да видите как ще се почувствате от него и дали това е вашия начин да си регулирате емоцията на глада.

Храната, както и другите неща в живота са пряко отражение на чувствата, защото те могат да провокират в нас чувство на глад или ситост, от което зависи пряко нашето емоционално отношение към живота и нещата, които имаме да вършим за деня.

В следващата статия ще обърна особено внимание на емоционалното хранене и как то е пряко свързано не само с наднорменото/поднорменото ни тегло, но и с чувството на ниската самооценка и самочувствие, за които писах в предишните статии.