Питам се, ако кошчетата за душевни отпадъци наистина съществуваха, как ли щяха да изглеждат? Дали всеки щеше да си има свое собствено кошче, което сам да си украси? Дали щяхме да си ги носим в задния джоб, че да бъдат лесно достъпни при нужда?
Уви, такива кошчета не съществуват. Или аз не съм виждала. Съществуват само хора, които се превръщат в такива кошчета. Даже всеки от нас е малко или много кошче за душевни отпадъци на някого. Но това „ малко или много” има огромно значение.
И така, днес въпросът е: Как да бъдем кошчета за душевни отпадъци, изолирани от чуждата негативна енергия?
Всеки има приятели и близки и на всеки му изникват проблеми и тревоги. Това е в реда на нещата. (Почти) всеки има нужда да сподели негативните мисли и всичко лошо, което го спохожда с някой близък. Защото знаете…”Споделената болка е половин болка” . Дотук добре. Но в повечето случаи от ролята на слушатели, ние влизаме в ролята на гъби, попиващи чуждия негативизъм. Трябва ли ние, съпричастните приятели, наречени кошчета за душевни отпадъци, да мъкнем сивия облак, от който някой друг се е отървал?
Тук е въпрос на егоизъм. Казват, че в живота е полезно да бъдеш егоист. Това не ти пречи да бъдеш добър приятел и слушател, разбира се. Но златното правило гласи „Първо се научи как да отърваваш собствената си кожа, а после се втурвай да спасяваш другите”. Живеем като в джунгла и макар да има място за всички, пак има един вид естествен подбор – най-добрите оцеляват. Но това е друга тема.
Да се върнем на кошчетата за душевни отпадъци. Ето какво предлагам да направиш, за да бъдеш добър слушател, без да ставаш попивател:
- Подбирай добре приятелите си
Внимавай кого каниш в живота си, защото не всички хора са с добри намерения и чисти души. Има индивиди, наречени енергийни вампири, чиято работа е да изцеждат енергията ти. Някои го правят нарочно, други не, но резултатът е винаги в тяхна полза. За теб винаги остава един тегнещ сив облак и настроение, подгизнало от лоши мисли и умора. Не допускай другите да злоупотребяват с теб. Не позволявай на никого да попари ведростта и оптимизма ти.
- Не обръщай внимание
Хората, които веднъж те използват за кошче за душевни отпадъци, няма да те забравят. Ще се връщат пак и пак, защото ще знаят че могат да те напоят с проблемите и терзанията си и ти няма да имаш нищо против. Но когато усещаш, че тези хора се въртят около теб само заради това, изхвърли ги и не се занимавай с тях.
- Не се раздавай толкова
Тъжните и унили оплакващи се хора първо искат съжаление, чак след това молят за подкрепа. Дай им съчувствието, което искат и доза любов, но помни, че не можеш да угодиш на всички. Затова не се раздавай за всеки, не винаги си заслужава. Дай от себе си колкото можеш да дадеш, но нека остане и за теб.
Тук се връщаме отново към егоизма. Това не е омагьосан кръг, просто трябва да се научиш да поставяш себе си преди останалите. Знаете ли как му казват латинците?
Primo mihi (На мене най-напред)