Що е това мотивация и нужна ли ни е тя, за да осъществим мечтите си?

Всеки си е задавал този въпрос поне един път, особено в трудни моменти, когато нещата не се случват както искаме или поне не оправдават очакванията ни.

“Животът е като една голяма топла супа”, ми беше казано преди време и ти я ядеш докато е топла.

А защо пък трябва супата да е топла? То е ясно, че животът е супа, супа, която векове наред е помагала на човечеството да оцелее в трудни моменти.

Топлината е тази, която разтваря нещата, които вече сме надскочили, които сме надживяли и ни помага да продължим напред.

А не всяко начало е речено да бъде трудно, нали?

От собствен опит знам, че мотивацията не ни е нужна само в трудни моменти или когато „нещо не е наред”, защото дори и да задържиш щастието и веселието в живота си, ти е нужна мотивация.

Не вярвате ли?

Добре, представете си тогава следната ситуация.

Слънцето пече, навън денят е прекрасен, няма училище има ваканция и върхът на черешката на сладоледа е, че си прочел вече всичките книги, които е трябвало да прочетеш.

Не се ли чувстваш радостен и щастлив, че можеш да преакараш това време с приятелите си, че и дори сам?

Така че обличай набързо дънките, обуй си кецовете /новите, разбира се/, обади се по телефона и събери тайфата.

И следва засечка – един не можел, защото баба му имала кръгла годишнина, на друг пък баща му бил обещал да го води на басейн и не е много сигурен дали да приме поканата ти да излезете заедно.

Оказва се, че в едни момонет оставаш сам и цялото ти добро насторение и веселие отива по дяволите.

Не, не е вариантът това да седнеш да чатиш пред скайпа и фейсбука, защото това можеш да го правиш и навън на улицата, сред смеха и закачките на хората, свободно насядали по пейките в парка или отпред пред кафенетата пред блоковете.

Да, обаче по друг начин си предвиждал нещата да станат, направил си си дори труда да съставиш програмата за деня, така че всичките ти приятели да са доволни и щастливи, а изведнъж се оказва, че всичко се обръща наопаки и ти започваш от нулата с мероприятията и случките, които си замислил.

Е, все още ли си мотивиран за излезеш?

Защото очакванията ти за един весел слънчев ден, прекаран с приятелите ти рухват.

Но, времето навън е все така примамливо топло, /блазе му на този, който е на басейн/.

Веселието и доброто ти настроение от хубавото време меко казано „отиват на кино” и понеже не ти се гледа поредния филм онлайн, а хитова музика можеш да я слушаш и на телефона седнал в кафенето. Ти се колебаеш дали да излезеш сам навън /което ти се струва адски тъпо/ или да стоиш вътре и вашите да ти намерят някаква работа като например да прочетеш нещо от някой стар български автор или пък да поработиш над някоя и друга задача по математика, за да не загубваш тренинга от училището и през ваканцията.

Е, не ти ли е нужна поне малка доза мотивация, за да излезеш и изпълниш поне част от програмата, която беше измислил за себе си и за приятелите си?

Не си ли мотивиран да направиш сам нещата, които беше намислил?

Важно е сам да решиш дали да се ядосваш на бащата на Ники, който сега пък решил да ходят двамата на басейн /а, не се сещат, че могат и теб да поканят/, или на въпросната баба с кръглата годишнина, защото какво пък толкова ще се готвят за рожден ден, който ще се празнува чак вечерта или да излезеш навън сам и да изпълниш част от програмата, която беше направил.

Т.е мотивиран ли си да не се поддадеш на самосъжалението и ядът, които изпитваш от това „какво си мислех, пък то какво стана”.

Не казвам, да не се ядосваш или пък да ти е кофти настроението, защото всичките ни емоции имат своето място в живота.

Въпросът е колко време ще останеш в тази емоции на яд и гняв преди да решиш отново да бъдеш весел и щастлив.

Така че скачай в дънките, слагай новите кецове, а пък кой ще те последва не е толкова важно, нали?

Изпълни си целите и задачите, които са в програмата ти, защото те са твоята мотивация за деня, а и времето е на твоя страна и кротко ти предлага лъчите и топлината си за да бъдеш ведър и щастлив.

Приятен ден!