Случвало ли ти се е някога да усещаш с всяка клетка на тялото си, че стресът е навсякъде около теб?

Не, не става дума за последната нощ на учене пред класното, а просто стресът в един единствен ден така да ти дойде нанагорно, че чак да се чудиш и маеш кое по-напред да свършиш и какво да оставиш за утре.

А то естествено, че всичко е от спешно по-спешно и е желателно, да не кажа наложително, да го направиш сега.

Да, ама не!

Не защото си се помайвал ден или два, не защото не искаш за свършиш всичките належащи и спешни неща от програмата, която трябва да изпълниш, а защото се чувстваш меко казано дискомфортно /или по-точно стресиран/, а това те блокира и ти пречи да видиш какво още можеш да изпълниш, за да си облекчиш утрешната програма.

Тя утрешната ти програма е вече добре запълнена, обаче ако продължаваш да се чувстваш блокиран от стреса надали „утрото ще бъде по-мъдро от вечерта”.

Добре са го казали хората, обаче като си забуксувал и то на голями обороти, това не довежда до никъде нали?

Ето защо, искам да ти споделя една простичка практика, която научих от леля си, която е дипломиран доктор и самата тя използва въпросната практика, което вече й придава по-научен оттенък и най-вече доказано е че това нещо работи и то не на шега.

За да се предпазиш от стреса на ежедневието е добре да си създадеш защита , която да ти даде желаната сигурност в критична за теб ситуация /като двойка на класното след като си чел и писал теми по български цяла седмица преди това/ или ако ти се налага да общуваш с хора, които не са ти приятни, които са конфликтни и от които ти се иска да страниш и да стоиш поне на метър-два.

Обаче де тоз късмет да си избираш ситуациите и хората, които да са около теб.

Не че не може, ама сега-засега, някак си не върви да си избираш някоя за класна, само защото е млада и готина, нали?

Да не говорим, че никой не ти дава да го направиш първо, защото си ученик и възрастните решават кое е най-доброто за теб и второ, защото посочените по-горе критерии за избор не звучат сериозно като се има предвид опита и стажа в училище.

Ето защо, ако си яко стресиран ти се нуждаеш от нещо, което да ти помогне и да изгради невидима стена между теб и и въпросното нещо, което те дразни и те „изкарва от чорапите”, както обича да казва една от моите учителки.

И ето какво ми довери леля ми-лекарката, която открито си признава, че има много и различни поводи за стрес в поликлиниката, които я докарват до такава ярост към нея и към света, което ако се замислиш не е никак добре, особено пък за човек с нейната профессия.

Ако не ми вярваш, просто си представи че някой те бута, ти падаш от колелото, цепваш си главата и тя кърви. Естествено, родителите ти веднага те водят в болницата и изведнъж се оказва, че докторът е яко стресиран.

Ама при това му личи отдалеч.

Мислиш ли, че е добра идея да се оставиш в ръцете му, да не говорим ако това е докторът от спешния кабинет, който по принцип се занимава с такива улични инциденти.

Няма значение колко е печен като специалист, защото ако му личи че е стресиран нито родителите ти, нито ти ще се съгласите той да те преглежда, нали?

Докторът може да е имал тежък ден, ден с много конфликти и кофти хора, което накрая така да го стресира, че няма значение дали е доктор или не, просто да не е в състояние да се владее, да е разстроен и нервен и това да му проличи.

А то е добре да му личи, за да се ориентираш и ти в ситуацията, за да не стане засечка и с тебе, защото и ти си стресиран от инцидента с колелото, но търсиш помощ при него, нали?

Ето, затова ти говоря, че е права леля ми да се пробва с различни неща за да си изгради една невидима за другите, но ясна за нея, стена срещу стреса.

Ето и въпросната практика.

Аз ще ти предложа, читателю, няколко варианта за изграждането на тази невидима за другите стена срещу стреса като започна от този на леля ми с едно красиво сребърно слънце, което тя носи на кожа около врата и винаги, когато усети че й става напечено в дадена ситуация или пък й се наложи да работи с някой конфликтен пациент, тя просто хваща с ръка това сребърно слънце и то й помага да дойде на себе си и да не изпадне в тъга или в гняв, които пак от нейните обяснения, били крайните фази на стреса.

Така и не разбрах защо пък тъга, защото аз като съм стресиран обикновено ми личи по гнева, който както обича да казва майка ми „лъха като от печка и се усеща навсякъде наоколо”, да не говорим че тъгата е последното нещо, което ще ми дойде наум, защото при мен явно по-силно работи гнева.

Друг вариант на изграждане на защитна невидима антистресова стена е носенето на камък, например яко парченце черен оникс, какъвто сестра ми винаги носи в чантата си след като на два пъти й се случи да я скъсат на изпита по анатомия в Медицинска академия, при това след като беше научила целия учебник поне месец преди датата на изпита, защото тя си е по принцип човек на учението и може да чете по цял ден, нещо, което й е интересно, за да е добре подготвена преди края на срока.

Не, май не беше срок това при студентите, май семестър му беше думата, но както и да е разбирам я напълно, хем зубриш и не спиш през нощта, хем те късат на въпросния изпит при това два пъти подред.

Затова тя реши да прибави към поредната подготовка за изпита през есента и въпросния черен камък, защото оникса бил нещо „по-така”, а пък черният цвят на камъка давал чувство за сигурност и гонел стреса, според леля ми –лекарката.

Това с оникса, приятели, се оказа точно попадение в десятката, защото хем е по-евтин от среброто на леля ми, хем сработи при всички в нашата рода, което ми беше повече от добре дошло, защото вече ме познават добре на сергията с индийските камъни до училище, че аз като се засилих и купих сума ти камъни първо на нашите, после на всичките си близки и приятели.

Хем хубав подарък, хем и практичен от гледна точка на борене на стреса, а според най-новите данни, които сестра ми днеска ми каза, и на страха.

Питате дали аз нося оникс?

Да, дамата, която продава камъните ми направи цяла гривна от такива камъни, защото сега чета книги за лечебните свойства на камъните, които също купувам от нея, ама те ми идват скъпичко, та не знам освен на леля ми и на сестра ми, дали ще се пробвам и на друг да подаря.

Обаче гривната работи. Не знам дали е от камъка, както твърди леля ми или от това, че аз вярвам, че това ми помага, обаче съм още на страницата на ахатите, а пък те докторите като ти изписват лекарства, които лекуват, ти вярваш първо на доктора а след това на лекарството, нали?

Плюс това, винаги има вариант да си купя същото това сребърно слънце, каквото носи моята леля, защото кой е казал, че като съм момче не мога да нося такива неща.

Това да не са ти тези перлено-розови герданчета, които купих за майка си и мерих как ми стоят на врата, за да се ориентирам колко броя топчета и каква закопчалка да сложат, че хората да ме гледат „по-така” в магазина, а?

Защото, тя майка ми така и не заобича черния оникс, че много груб й се струвал, обаче виж по отношение на розовото и на перлите не би трябвало да има проблем.

Че то все оникс и при това черен, нещо взе да ми писва, обаче сега пък се сетих, че леля ми май и тя няма перли, а какъв по-добър подарък за човек, който си признава че му се налага ежеднвено да бори стреса, защото тя е жена, а жените, макар и с такава тежка и стабилна професия като лекарската, си падат яко по розово, нали?

Така че това със сигурност ще й хареса, а и вече ползвам и отстъпка при въпросната дама на сергията, така че ето ти реших и този път какъв да бъде подаръка за рождения ден на леля ми тази година.

Вие харесвате ли камъни? Ползвали ли ли сте ги с цел да ви защитят и помогнат при стреса?

Може да споделите в нашия форум, защото аз съвсем наскоро разбрах от книгата, която чета, че древните цивилизациии са се лекували със стрити на прах скъпоценни камъни, така че може би и те са имали стрес, за който, обаче не е било модерно да се говори, но фактът, че и те са прибягвали до различни камъни ме навежда на мисълта, че най-вероятно и те са ги използвали, за да си иградят една невидима стена срещу стреса на деня.