Имаме си ние един приятел в училище, на който всички му казват Веско – Мъглата.

А защо му е такъв прякорът, така и не разбрах, защото аз отскоро уча в това училище и все още не познавам всички.

Майка му била оперна певица, а баща му солист в Музикалния театър, та може би затова всички му викаха Мъглата.

Само Мъглата, а Веско сякаш не съществуваше като име.

А той си беше яко мъгла, ако ме разбираш читателю, какво искам да ти кажа.

Ако ли пък си като майка ми, която така и не му запомни прякора и все ни стряскаше всички като казваше „Веселин”, ще ти кажа.

Тя, майка ми, откъде го измисли това Веселин, так и не разбрах.

Абсурд да му беше видяла бележника с името, защото никой от нас не го беше виждал, което ме навеждаше на мисълта, че той надали има и бележник, който да носи в училище.

Не, че нямаше и сигурно майка му и баща му се бяха погрижили да му купят, а защото никой не беше виждал бележник в чантата му.

А защо му казвахме Мъглата ли?

Ами, защото той си беше жива мъгла.

Обещаваше нещо да направи и забравяше на мига.

Беше много услужлив, обаче не се замисляше какво, как и къде обещава, да не говорим пък, че забравяше на момента, това което е обещал.

Абе „вятър и мъгла” както обича да казва баба ми, която винаги ни учеше, че щом си обещал нещо, светът да се преобърне ти трябва и си длъжен да го изпълниш.

При това, тя странно наблягаше на думата „трябва”.

А Веско си беше мъгла и то голяма.

Ама не знам дали не беше и предразположен да забравя всичко след като произхождаше от такова артистично семейство.

Като се започне с най-безобидното – родителската среща в началото на новата учебна година.

Абе не става дума нито за оценки, нито за изгубен бележник, ама на – „Веско е над тези неща”, както обича да казва българичката, така че това, да не дойде никой от родителите му не е изненада за никой, защото те най-вероятно не са уведомени, че има родителска среща.

Разбирам да е краят на срока и да е малко след класното по математика, тогава и аз „случайно забравям” да кажа на нашите, че има родителска среща, обаче да крия още в началото ми се струва адски тъпо, нали?

Да, ама това съм аз, а Веско си е просто мъгла. Няма значение дали става въпрос за тренировката по айкидо или за класното по български. Той просто не казва и родителите му съответно не идват.

Обаче, и това с мъглата беше до време, защото учителите му „хванаха цаката”, както обича да казва баба ми и звънят директно на мобилния на майка му за всичко, което става в училището.

Откъде имат номера й ли?

Ами от майка ми, защото тя обича да ходи на опера и при едно от представленията се сблъскала с майката на Мъглата и тя й дала мобилния си телефон, за да може да й осигури билети за операта на по-ниски цени.

Че то Мъглата така и така не се научи да казва на родителите си как тече животът в училището, ами сега и съвсем ще се „омъгли”, след като майка му заминава за Германия.

Той май не е много навит да ходи с нея, че хем ще трябва езика да учи, хем и да си зареже приятелите и баща си.

Баща му не може да замине с майка му, защото имат няколко представления, които тепърва разучават и ще поставят на сцена поне за година напред, та Веско ще трябва да ходи с майка си, която била казала на моята майка че смята да го накара да стане като германец – сиреч да знае какво учи и да й казва, когато нещо е сгафил, че я викат в училище.

А и сигурно бележник ще има, което значи, че ще е принуден „по немски” да си го носи ежедневно в училищната раница.

Не ти завиждам Мъгла. Каква я мислеше, а тя каква стана, че майка ти да отиде в Германия.

Като ги знаеш немците колко са точни и акуратни.

Ама на, вместо да беше заминала майка ти за Бразилия или Куба, например, където щеше да си за завиждане, че то хем Фиеста /по тяхному/, хем карнавал.

Ами така де.

Хем майка му повече ще пее и тренира на сцена, хем испански се говори май повече в света.

Това последното с езика ми го сподели сестра ми, която иска тепърва да учи испански и твърди, че той бил „по-така” от немския.

Ама знае ли човек какво го чака в Дрезденската опера.

Така че Мъгла, пожелавам ти успех.

Де да знае човек.

Може пък като се върне от там прякорът му да е Веско – точния.