Направи място за новото

Здравей отново, Читателю,

Не знам дали си чувал приказката, че като искаш нещо ново да влезе в живота ти е добре да се разделиш с това, което повече не ти е нужно.

Ще рече човек, че все пак не можеш всичко да имаш и всичко да държиш завинаги при себе си, не е ли така?

Добре е новото да дойде бързо при теб, не мислиш ли? Искаш го и се чудиш защо то се помайва и не идва веднага.

А отговорът е от ясен – по-ясен. За да влезе новото трябва да му направиш място. А това най-лесно става като поразчистиш мъничко пространство за него.

Ето ти един пример за това. Имаш стари маратонки, които вече са доста поизносени. Съвсем  не са като онзи Найк, който бройкаше в МОЛ-а.

Вярно, че са удобни и си си свикнал с тях, но вече далеч не ти е така кеф да ги носиш навсякъде, защото виждаш, че те стават за случаи “по-така”.

Но са добри за тренировката по карате или за скейтборда. Спасявали са те от травми и дори като нови не са те убивали…

Но, така е брат, в живота всичко тече и всичко се променя.

Така става с дълго носените и удобни неща. Не е задължително да са ти станали малки, но макар и да не са ти омръзнали още, идва време за смяна. Или за промяна – както искаш го приеми.

А сега си помисли как може по-лесно да дойдат новите вещи при теб (това е същото както при старите приятелства или ситуациите, които вече си надраснал), ако дариш старите такива за някоя благотворителна кауза и по този начин отвориш място за новото да влезе в живота ти.

Не, не е задължително да ги хвърлиш (маратонките де) в контейнера на улицата, въпреки че и това е вариант за промяна.

Защо ли? Ами, защото е важно как ще се разделиш с тях. Дали ще се чувстваш тъжен или огорчен или ще искаш да зарадваш някой, който да ги поноси още малко време и да им се кефи, така както ти.

Важно е чувството – та нали става въпрос за нещо, което ти е било любимо. За нещо, което ти е служило вярно.

А и онези в МОЛ-а са още по яки, не можеш да отделиш погледа си от тях…

И макар и Коледата и Великденът да са далеч, защо да не дариш старите вещи, които вече не носиш пък да видиш колко нови неща те очакват след това.

Не, не е нужно нито пък е задължително нещата да са ти умалели, нито пък искам да те разделям с любимите ти детски играчки.

Идеята е да дадеш нещо от което повече нямаш нужда, нещо което вече не ползваш нито пък носиш, като най-важно в случая е чувството, което изпитваш, когато правиш това.

Това е един вид като изчистване на мазето, тавана или пък раклата с дрехи. Това си е освобождаване на място и пространство за нови неща. Приеми го като Великденското чистене в къщи, само че не е нужно да бъде така основно и задълбочено – направи го с едно, с две или най-много с три неща.

Но не съжалявай и не го прави просто защото си прочел тази статия.

Как да вземеш решение какво да дариш? Да дариш казах, а не да изхвърлиш!

Просто си отвори дрешника и виж има ли нещо, което не си носил през последните шест месеца или година. Премери го, виж как  ти стои, ако искаш дори мислено се сбогувай с него и после го дари.

Без съжаление, без гняв и обида.

Благодари му (на нещото, че ти е служило вярно и те е карало да се чувстваш щастлив) .

Дари го и виж дали друго, което е вече в полезрението ти няма да дойде и да заеме мястото на това, с което вече си се разделил.

Пробвай и виж, защото, когато аз направих това и подарих две от детските си влакчета на съседчето до нас, не мина и седмица време и ми подариха един умен Moto G6 телефон.

Нищо че не си падам по Мотото – беше забавно да разбера, че мога да получа такъв подарък.

Естествено, че не ти гарантирам, Читателю, че ще получиш и ти нов и скъп телефон.

Важното е първо, че няма да се затрупваш с вещи, които не ползваш и второ – че ще си готов да получаваш с отворено сърце и душа, така както и да даряваш.

Казано с други думи – няма да прекъсваш цикъла “даване-получаване”, с който повечето хора имат проблем.

Ще даряваш с любов, ще освобождаваш място за новото и ще получаваш много други неща.

А, за да ти обясня как това същото важи и за приятелствата или пък за  ситуациите, които вече си надраснал, обещавам да пиша поотделно.