Опитваш ли се някога да правиш нещата по „твоя си начин” без да се замисляш дори за това?

Ако отговорът ти е по-скоро „да” отколкото „не” е добре за прочетеш тази статия, защото както беше казал един мой приятел, който искаше много да стане дипломат „Умните хора се учат не от своите грешки, а от тези на другите”.

Та от опит глава не боли, защото животът и без това е устроен на основата на опита и грешката, независимо, че лично аз съм по-скоро склонен да го приема като поредица от опитности, но разбира се това е моето собствено мнение, а ти не си заангажиран с това.

От личен опит, обаче, мога да ти кажа, че не е добър вариант да насилваш нещата да стават по „твоя си начин”, особено ако виждаш, че срещаш трудности при тяхното изпълнение.

Аз съм от хората, които обикновено се борят до край за нещата, които искат и не хабят усилия, време и средства, за да ги постигнат.

Каква беше моята изненада, обаче, да чуя от една моя приятелка, че ако нещо е „твоето” то просто става и то обикновено става без много усилия от твоя страна.

Тя буквално ми каза „Ако е твоето ще стане с едно щракване с пръсти”.

Направо ме изненада тонът на гласа й, когато ми го каза, а още повече ме впечатли това, че беше много уверена в думите си.

Изненадата ми беше огромна най-вече от тезата й, защото досега бях така свикнал да се боря за всичко къде по прав път, къде да търся заобиколен, за да мога да го направя по „моя си начин” , защото понякога план А преминаваше през план Б и дори план С, за да го изпълня това свое начинание или желание.

Въобще не се замислях струва ли си усилията или труда, за да постигна своето, а понякога толкова много усилия ми бяха нужни, че не можех да се зарадвам /както си е редно да бъде след цялата усилена работа/ на крайния резултат.

Рядко се чувствах в добра кондиция след толкова много труд и дори не знам дали си заслужаваше усилията за повечето от нещата, за които така смело се борех до край.

Затова тази нова теза на моята приятелка за „щракването с пръсти” ми прозвуча, меко казано, нереално, да не кажа дори съвсем нереалистично.

Е, разбира се имаше и „положителен опит и опитност”, което се нарича „каляване на характера”, за което са изписани много неща, обаче сега, като премислям отново някои от последните си случаи, когато се „борех” за различни неща си спомних за думите на моя приятел за умните хора.

Аз, естествено се причислявам към тяхната категория и се смятам за умен човек.

Нещо повече – считам че съм умен човек с много твърд характер, при това, характер, който може и да е бил заложен в мен от майката природа, обаче именно в тази „борба” за осъществяване на различни желания и неща в живота се проявиха тези твърди черти на характера. И как не, след като изразходвам толкова много усилия за нещо, това не може да не те направи по-силен и готов, ако се наложи /а, на мен почти винаги ми се налагаше/ да се боря за повечето от нещата, които бяха пряко свързани с основните ми желания.

Не съм убеден, че това е пътят, който трябва да следваш, защото ти си различен от мен, така както аз не съм въпросната приятелка или приятел, но понеже и двамата ме изненадаха с тези свои мисли и слова, ти предлагам поне за мъничко да спреш и да си помислиш дали си заслужава усилията и труда да продължаваш да правиш нещата така.

Друг е въпросът, що се касае до твърдостта на характера, обаче, ако това преследваш и целта ти е да се тренираш да станеш по-силен и упорит като правиш нещата „по твоя си начин”.

Може би е добре да си спомниш, за този, който вече е минал по този път и е споделил с теб своята опитност за това колко е хубаво и дали въобще е хубаво да се „бориш” за нещо, което да ти отнеме толкова много време и усилия, че дори да не можеш да се зарадваш „като хората” на това, което си придобил.

Обръщам се към теб, защото ти също си причислен към графата на „умините”, нали.