Обикновено хората казват, че всяко начало е трудно. И е така и не е. Защото началото обикновено се свързва с приключването на нещо старо и започването на нещо ново.

Да, но за да приключиш старото и за гониш новото се иска да се разделиш с някои привички и навици, емоции и дори приятели, които усещаш, че подсъзнателно ти пречат да променяш живота си, така че да се чувстваш добре в собствената си кожа.

Приятелите ти не го правят нарочно, защото те просто не разбират, че ти имваш нужда от това, новото, защото вече си надраснал определени граници и норми на поведение и искаш да се движиш напред.

Скоро ми се падна едно късметче, което казваше, че правилната посока е само напред.

Да, ама тези от вас, които са спортували нещо някога знаят, че стъпките могат да бъдат в четири посоки.

Ако сте играли аеробика или някоя от нейните форми от типа на зумба, фънк, афро, латино, степ и т.н, знаете, че инструкторите обикновено ти дават крачка напред, крачка вляво, крачка вдясно и крачка назад. Може и да не е в този порядък, може да е крачка след крачка в кръг надясно и после наляво, или както казваше една дама с голям стаж във фитнес индустрията „откакто са измислили напред, назад, вляво и вдясно всичко се върти около тези посоки и няма нищо ново под слънцето”. Префразирах я малко, за което се надявам да ме извините, обаче наистина е така, защото дори ако движението е по кръг, в крайна сметка се връщаш в изходната позиция, както и при по-горе изброените 4 посоки, ако искаш разбира се, да се върнеш в центъра.

Ако не искаш, обаче междинното централно положение, тогава продължаваш напред в някоя от гореизброените посоки.

Варианта с движението в кръг няма да коментирам /поне не сега и не тук/, защото при това движение ти трябва повечко засилка, за да разшириш центъра на кръга и да преминеш в нещо по-различно от завиване на свят.

Та, думата ми беше за движението напред и как то според умните късметчета, които си взимаш с чашката горещо кафе, е единствено правилното.

Животът е едно голямо училище, къде къде по-голямо от нашето родно училище. Предметите в него са много различни от тези в добре познатото ни школо, защото тук също има оценки и верни приятелства, има много емоция и наранени дълбоки чувства от типа на „защо точно на мене, защо пък сега?”

Припозна ли се вече в тези слова?

Разпозна ли плачевното тънко гласче на жертвата, че точно на нея се случва това?

И че моментът също не е никак подходящ за това?

А дали някой от нас се замисля, че това е може би старта на ново начало, на нови сили и по-добър късмет?

Надали, защото ние се жалваме, страдаме и самообвиняваме /или обвиняваме другите/, че има промяна, че трябва да започнем отново, а не сме готови за това.

Е, поне в повечето от случаите не сме готови, защото, смятаме, кроим и обмисляме точния „сгоден” момент, когато ще се „пробваме” да стартираме „нещото”, новото и неизвестното, но когато ние решим и добре и ясно обмислим всички детайли, „за да е като по конец”.

Затова новото начало е обикновено трудно, затова не се чувстваме „подготвени както трябва”, за да направим началния старт на нещата, дори и да ги искаме отчаяно, дори да имаме нужда от поне мъничко промяна, дори и да се стремим към нещо ново или да желаем нещо толкова силно, че да не можем да спим нощем.

Защото с промяната идва страхът, „страх лозе пази нали?”

Не винаги обаче началото е толкова трудно.

Моят опит показа, на няколко пъти при това, че стартирам по-лесно нещата и загърбвам без много емоции старото, ако се сетя за това простичко нещо в живота наречено Избор.

Да, ти винаги имаш избор.

Въпросът е доколко /и въобще дали/ осъзнаваш това.

Имаш правото да избереш как ще се чувстваш в даден момент, какво да предприемеш /или да не предприемаш нищо/ в една или друга житейска ситуация.

Важното в случая е добре да разбереш това нещо наречено избор, за да можеш после да се „възползваш” от него.

Искам да споделя с теб едно лесно упражнение, което помага да се справяш с новите и неочаквани неща, които животът ти поднася.

Винаги, когато виждаш, че нещата вече не вървят по старому и е добре, да не кажа наложително да предприемеш нещо, можеш да си зададеш един простичък въпрос и той е „Имам ли избор сега”?

Повярвай ми, самата мисъл за избор /дори и да не осъзнаваш кой е изборът ти за момента/ те „вкарва в баланс”, както обича да казва една моя приятелка, която мечтае да помага на хората, като стане психолог.

Когато се „вкараш в баланс” ти по-ясно виждаш нещата и може вече да направиш /или да не направиш/ избора си за този момент.

Давам ти също така един жокер като бонус, за това, че си отделил от времето си, за да четеш статиите на www.teenas.bg

Жокерът – бонус е от „мой източник” – въпросната книга за страха, за която вече писах.

Не забравяй, че щом веднъж си направил избор да започнеш нещо ново, това не пречи изборът ти да се промени според обстановката и твоето виждане на поредната ситуация, която имаш насреща си.

Или казано с други думи изборът ти не следва да е един и същ избор за 5 години напред например, защото 5 години са много дълъг период от време и дотогава може да ти се наложи, а и почти сигурно е, че ще ти се наложи да променяш нещата „в крачка” и „според изискванията” на поредното ново начало в живота ти.

Така че, не забравяй как да се вкараш за пореден път „в баланс” със своите знания за избора.