Илен е колежката, с която майка ми работи повече от 15 години в една стая.

Бях споделил с вас, че те двете имат един нов младеж за началник, който много насериозно забранил на Илен да отпразнува рождения си ден /при това кръгла годишнина/, като покани колегите си на обяд в обедната почивка.

Явно не само Илен, но и моята майка има „идеалистични” възгледи за живота според новия й шеф, защото той категорично не разрешил празненството да стане в обедната почивка, поради много работа.

Да, ама не в работата бил проблемът, защото Илен споделила на майка ми как лошо и с липса на всякакво елементарно уважение се отнася новия младеж към нея. Естествено майка ми в началото се помъчила да я убеди, че нещо не е разбрала, защото и двете като дългогодишни служителки във фирмата имат познати във всички отдели, поради което било нормално да бъдат поканени повече хора и празненството да е в обедната почивка в заведение наблизо. Поне досега такава била традиицята в тази фирма.

Обаче на рождения ден шефът им бил изненадан, че майка ми носела цвете и личен подарък за Илен.

Бях свидетел на част от сутрешния телефонен разговор на майка ми с Илен, преди работа.

Добре, че майка ми прописа стихове и разкази преди 5 години, защото освен че печели слава и пари, стана и по-усмихната, по-спокойна и като че ли преоцени целия си живот. От което баща ми е много доволен, защото сега те прекарват повече време с мен и сестра ми, майка ми по-често взе да ни готви и при това почти винаги си пее, когато готви или чисти у дома.

Та затова съм доволен от изненадата, която направихме на Илен.

Илен обича бижута. При това „яки” бижута, „които да се виждат отдалеч”, както обича тя да казва и затова нашето семейство реши да й купи за кръглата годишнина не какво да е а едно голямо бижу от стомана. Приличаше на сребърната пара, която баба ми подари на сестра ми по повод завършването на училище, само че тази пара имаше красиви кристали и едно усмихнато личице което сякаш гледаше право в мен като го избирахме в магазина всички заедно. Защото всички искахме да зарадваме Илен, и както каза мама „да я накараме да се усмихне, защото напоследък все е тъжна”.

Оказа се, че продавачката, която дочу разговора на майка ми с баща ми относно Илен, имала подобен проблем на предишната си работа и затова реши да ни предложи още нещо – една кутийка, която имаше написан текст, който отговаряше на това усмихнато личице и двата кристала. Ще ви го изпиша дословно, защото сестра ми така хареса текста, че си купи една кутийка и за себе си.

Ето и текста: „Твоето присъствие изпълва с радост сърцата на тези, които те обичат, кара ги да се смеят и дори предизвиква сълзи от щастие”.

Това със сълзите си е факт, защото и майка ми ревна след сестра ми, като прочете текста. Да не говорим за продавачката, която имаше същата такава кутийка и я носеше в чантата си за късмет. И колието й с усмихнато личице беше по-различно, но ще го разгледам в детайли, защото сестра ми си поръча същото такова, защото не искала да има колието на Илен, ама текста и личицето така й харесаха, че си поръча подобно като на продавачката.

Абе да си кажа право и на баща ми и на мен ми хареса това послание, защото и двамата виждахме, че Илен е много променена и само мълчи и работи, дори не искаше и кафе да отида да й купя като отидохме в петък да вземем майка ми, за да купим заедно нов куфар за командировката на баща ми. А и не се знае доколко е стояла, защото майка ми бързаше да дойде с нас, за да не затворят магазина, така че не можа много да й помогне.

А началникът им си беше „бил дузпата”, както каза баща ми по повод важната делова среща в петък вечер в 19 часа.

Така че много се зарадвах, че купихме този подарък на Илен, защото както казва майка ми, която добре я познава, „той е в неин стил и е нещо, което тя няма”.

Да не говорим, че при продавачката на щанда видях едни много готини чашки за ракия за дядо ми, а понеже скоро и той има кръгла годишнина, смятам да питам нашите дали да не му ги купим. Така и така, както са тръгнали нещата в службата на майка ми следващия път като отидем за колието на сестра ми, току виж и майка ми решила да си купи кутийка с надпис. Ама доколкото разбрах от продавачката кутийките с надписите били два вида, така че е малко вероятно майка ми да си купи същата като Илен или като на сестра ми.

Пък и тя предпочита злато, ама знае ли човек. Може пък като има такъв надпис в чантата си да е по-спокойна и да си тръгва по-рано от работа, че вече съм свикнал да пее и да ми готви, защото тя умее и едното и другото, докато сестра ми е зле и с пеенето и с готвенето, нищо, че не си го признава. Да не говорим пък, че ако отиде да живее при баба ми по време на сесията, баща ми може пък той да се опита да готви при новото работно време на майка ми, а това значи да започна пак със сандвичите и пържените картофки, защото, колкото и да не са здравословни те за тренировките ми, са за предпочитане пред това, което ще ми спретне баща ми за вечеря.

Че кой знае този нов младаеж – началникът на Илен и мама, може и с нея да започне така да се държи както се държи с Илен.

Или както казва баща ми „абе ти го учи и му наливай в главата, ама да не отидеш и ти на бюрото по труда след Илен”.

На майка ми не й се иска много много да го слуша, ама и тя и аз надаваме по едно ухо понякога, защото баща ми обикновено е от хората, които виждат и разпознават тези неща.

Така че горко й на Илен. Горко й на майка ми и горко ми и на мен, ако трябва да ям сготвеното от баща ми.

Горко му и на него, защото ще ми трябват повече пари за джобни, а ако майка ми остане без работа не ми се мисли.

Но, сега засега нямам тревоги. След малко отивам да чуя от майка ми как е реагирала Илен като й подарила бижуто. Ама чакам първо да приготви вечерята, че ако се отплесне да ми говори или пък иска нещо да напише, ще трябва да викам сестра си на помощ, ама тя пък ще се втурне да готви, което както вече ви споделих, е вече доста голям проблем.