Наскоро четох една книга, която ми я даде моя учителка по английски. Книгата разглежда в детайли проблемите за страха.

В нея авторката – известна личност в областта на медицината, дава конкретни практики и техники за това, как да се справим със страха.

Разказва, разбира се и своята история, как е преодоляла собствените си страхове и дава различни примери от практиката си на лекар и лектор с много години работа в областта на човешките взаимоотношения и практики.

Книгата така ме увлече, че почти я изчетох на един дъх.

Не мога да кажа колко от техниките и „рецептите” за справяне със страха ми останаха в главата, но нещото, което със сигурност разбрах е, че веднъж като вземеш едно решение и започнеш да работиш по него, за да осъществиш намеренията си, не е речено да го следваш докрай, ако виждаш, че ситуацията се променя буквално пред очите ти. Хората няма да те мислят за по-велик, ако си отстояваш тази своя позиция просто на инат и не виждаш промяната, която е станала.

Да не говорим, че това не ти е от полза и няма да се издигнеш и в собствените си очи, ако продължаваш да отстояваш нещо, което вече е променено, защото ситуацията е вече по-различна от преди.

Тук не говоря за това, че трябва да си сменяш непрекъснато мнението на принципа на „фурнаджийската лопата”.

Това, което искам да кажа е, че е добре човек да „гледа” какво става около него, да „усети” промяната и да не пъне „като магаре на мост” да си отстоява за нещо, което вече не е актуално за момента.

Казано с други думи повече от желателно е, да не кажа наложително, да умееш да си променяш навреме решението, което си взел, в зависимост от нещата, които са се случили междувременно.

Явно книгата, която още чета и препрочитам дойде при мен в един момент, когато самият аз имах нужда от нея. Имах нужда някой да ми каже, че е добре да си променям отвреме навреме решението, което съм взел преди нещата да се наредят едно след друго така, че изведнъж да се почувствам зле и много нещастен, от това, че нещата стават по начин, съвсем различен от моите представи и очаквания. Това ми помогна да се замисля дали да не променя решението си, независимо, че родителите ми са ме научили продължавам да работя по веднъж взетото решение и чрез усилена работа да постигна резултат, без значение какви промени ми се случват в живота.

Разбрах също така, че не е добре човек да има точно определени очаквания за това как ще се развият нещата, защото крайният резултат може да дойде буквално отвсякъде.

Не е добре да го ограничаваш по начин, по който ти си представяш, че може да стане, а да усещаш кога животът ти предоставя нови неща, за за можеш не само да бъдеш в крачка с него, но и да се чувстваш щастлив и в добро настроение, което пък от своя страна ще ти помогне да вземаш по-актуални за момента решения, които ще доведат до правилни избори.

Знай, че животът е една голяма игра не на принципа „решение-грешка”, а на принципа на „избор, нов избор, по-добър избор за даден момент и още по-добър и различен избор в следващия”, когато нещата са се променили било то със било то без твоето осъзнато участие.

Как осъзнаването на това, че винаги имам избор в дадена ситуация промени живота ми, ще разкажа в друга статия.