Здравей отново, Читателю,

Извинявай за закъснението, но все пак сме във ваканция, нали!

Народът  е масово по морето и това най-често се вижда по колите в града. Или по-точно казано- по липсата на керван от коли, които чакат на светофара на ъгъла.

Затова и аз, като теб, се надявам да видя морето отблизо, защото някак си не ми се връзва ваканция без море.

Но за това – после.

Нека сега да ти разкажа как установих, че ежедневните неща, които правя, влияят и на изборите и на решенията, които взимам.

Навярно си чел за това как смятам да редувам почивка и тренировка с любимите неща, които съм свикнал да правя.

Ако не си – то горещо ти препоръчвам да прочетеш За решенията и още нещо.

Защото нещата, които правим на дневна база влияят на всичко в живота. Ситуации, взаимоотношения и връзки са следствие на решенията, а те от своя страна пък  – на изборите.

Кое прави дадено решение или даден избор правилен?

Няма как да разберем предварително.

Или може би имаме? Може би сме уцелили в десятката и въпросното решение или избор е правилен?

Тогава как да стане така, че вместо да се корим и да преповтаряме нещото не си изработим система, която да дава сигнал за това с “да” или  с “не”.

Нещо повече – да направим така,че нашето “да” да е да-то на другите, а пък заветното “не” да не се изправя пред гора от предизвикателства – при това чужди, защото те могат да бъдат не само на мама и на тате, нали?

Как да разберем, че нещата, които правим са за наше добро?

Ето как!

За целта искам просто правилно да ме разбереш, Читателю, че аз няма да те подведа само на приказки с поредното мое упражение или практика, която ми дава докторката в рода ми.

Ще ти кажа нещо, което винаги работи, или поне при мен винаги е работило до сега на макс, а именно – слушай вътрешния си глас, който ти нашепва дали това е правилно за момента за теб или  –  не.

Точно така, вслушай се дълбоко в себе си, за да чуеш своята собствена интуиция да ти нашепва поредния отговор, който е верния за момента и който понякога няма и не може да има нищо общо с това, което ти вече си видял като резултат.

Нали знаеш, че за опит не бият?

Нали вече си разбрал, как да различаваш своето мнение от това на околните?

Ако не си, то тогава се вслушай в интуцията си и се опитай да използваш нещата, които тя ти подава като отговор на даден въпрос, ситуация или човек, защото това е и точното решение на твоето нещо – проблем за момента.

Нещо повече – и аз ще ти дам жокер като в “Стани богат“, при това без да те набутвам с телефонен разговор.

Жокерът – решение на дадения за момента проблем, е именно в това да се тренираш да разбереш отговора на своята интуция.

Да чуеш вътрешното гласче, което ти дава инфо за всеки проблем или нещо, с което се сблъскваш в живота си и да го послушаш, е повече от майсторство, защото ние обичаме логиката и ума да диктуват посоката, а гласчето може да нашепва да отидеш на кино и да се срещнеш с най-подходящия за теб човек, който ще ти даде отговора на въпросното нещо. При това начаса!

Защото интуицията ни е свързана с всичко и с всеки, тя следва карта далече по-сложна и преплетена отколкото тази на гугъл, тя е вселенска, затова и Айнщайн казва, че тя те води навсякъде, не само към твоята цел.

Как да разбереш, че интуицията ти не бърка?

Ето решението – вместо да се бориш с нея и с нейните отговори, приеми я като един верен приятел или по-голям брат, с който макар и да си разменяте шапките напоследък, все пак сте братя, една кръв сте, в труден момент действате двамата срещу тези, които ви плашат или тормозят  – ­ най-образно казано е така. Един отбор сте няма спор, просто е решение на време да осъзнаеш, че брат ти е винаги до теб в критичен момент.

Не си случил на брат ли?

Няма лошо, защото този брат си е само твой и се намира вътре в теб, но за да го чуеш ти трябва време и тренинг, днес минутка – утре повече, за да го чуеш навреме и най-вече – за да го разбереш.

Но разбереш ли го става магията, не е нужно чудото да е с фойерверки или застлано с цветя.

Има ли диалог, разбираш колко лесно може да бъде да следваш нещата, които твоята собствена интуиция ти подава.

Защото при нея няма закъснение, нито пауза или пък тъч даун – има решение, което сработва почти на момента, дори и да звучи като “иди на гости на село на баба и дядо“ , защото въпросното “гости” е ключът към палатката и дава отговор на много въпроси. Пък било то след време.

Защото виждаш нещата в момента по начин, по който твоята собствена интуиция ти ги поднася.

Дали ще им се довериш или ще изчакаш, е твое решение, но дори и тогава ще се чувстваш къде-къде по-балансиран и щастлив, защото имаш отговор и решение на това, което те мъчи в момента.

Дори и да реагираш след време ти пак ще си уцелил в десятката, защото понякога и способността да не се доверяваме и да бавим порядъчно, превръща нещото, което правим в решение вместо в проблем.

Опитай и виж дали ти се получава на теб самия да протакаш и да търсиш решение на поредното нещо-проблем, или вече си вярваш достатъчно и реагираш по-бързо, за да изчистиш проблема и да остане само това, което дава информация за него и за пътя на решаването му.

Опитай се поне веднъж да чуеш гласчето!

Дали ще му се довериш или не, пак е право на избор.

Но този избор ти дава усещането че знаеш и можеш най-добре да се справиш с въпросното нещо  – проблем.