Казваш ли често, че „никога” няма да направиш това или онова?

Да не говорим пък, когато родителите ти са ти така насъбрали, че започват да ти се карат говорейки и двамата в едни глас, че ти твърдо си убеден, че „никога, ама никога няма да се държиш по този начин с твоите собствени деца”.

Обаче аз знам от личен опит, че няма такова нещо като „никога”, защото все „някога” ще ти се наложи да правиш или не-правиш неща, които си се заричал да не изпълняваш.

Баба ми, която цитирам за пореден път, е умна жена, която не само отгледа мен и сестра ми, ами успя и да ни влее в главата някои неща, като например твърдението, че има една невидима стена срещу теб и думите, които изричаш се удрят в нея и се връщат като бумеранг към теб.

Освен това, не знаеш дали „никога” няма да стане „ някога”, някой ден, когато вече си надрастнал някои неща, хора и ситуации и отваряш вратите на училищния двор само, когато сте се уговорили да се съберете класа заедно с класната или пък випуска, защото е кръгла годишнина от завръшването ви.

Да, не е добре да си категоричен за някои неща, защото може да ти се наложи да се справяш точно с това, което искаш да избегнеш, при това ако си твърдо за „никога”, не се знае дали то няма да премине в „понякога”, да не говорим, че може да стане „често”, нали?

Аз например, като човек, който е на „ти” с техниката и компютрите бях се зарекъл „никога” да не уча по-различен вариант на английския от този по чата и форумите в нета, да не говорим за това, да отида да уча в езикова гимназия.

Да, но моето „никога” беше съвсем различно от това на майка ми и на баща ми.

В крайна сметка аз отидох да уча в английска гимназия, за което пък баща ми не беше съгласен, обаче фактът е факт.

Не само, че ми плати уроците по кандидатстването, ами и излизаше по-рано от работа, за да ме кара до учителя по математика.

Както добре се сещаш читателю, ако за английския бях предвидил едно голямо „никога”, то за уроците по математика то беше вдигнато на квадрат, или както обича да казва сестра ми, която учи сериозно за доктор, което ще рече, че и тя като мен е доста скарана с математиката, „това изисква двойни усилия”, защото аз така и така не съм фен на математиката и ако ми се наложи да избера какво искам да уча бих казал „да” на спорта и футбола.

Няма значение, че спортът бил до време, защото той и Ицо казваше, че „никога” няма да кандидатства в спортно училище, а пък започна насериозно да се занимава с тренировките по футбол и сега играе повече футбол отколкото карате, да не говорим, че когато го заядем с приятелите за това той искрено отговаря, че не си спомня да е казвал, че „никога” няма да си вади хляба с този цар-спорт.

Даже се размечта на глас пред нас, че ще стане и съдия и ще ходи в чужбина, а ние като го знаем колко е на „ти” с езиците се кискаме тихичко, ама в един момент и аз се сепнах като се кисках, защото си спомних как казах „не” на ученето на английски и математика, и „никога” на възможността да кандидатствам и с двете.

Обаче, както вече разбра, читателю, бих отбой, дето се казва и се предадох пред майка си, защото битката беше неравностойна, а и баща ми не ме подкрепи, а умната ми баба и тя взе, че ме предаде, а не застана на страната на баща ми-нейния син.

Виж това последното ме разбалансира и стресира окончателно, защото баба ми не само е умна жена, ами ни и отгледа със сестра ми, а щом и тя от „никога” мина на „трябва” играта много си промени правилата и аз ща не ща чаках баща ми да ме кара с колата на поредния урок.

Така че вече от личен опит знам, че не е добре да казваш дори и на майтап думата „никога”, защото и невидимата стена на думите, за която говореше баба ми се оказа, че не само същестува, ами и те обгражда плътно отвсякъде, което пък те кара добре да се замислиш, с цел да измислиш какви думи да изговаряш и ползваш.

Абе и аз не вярвах, че бумерангът е пак на мода, ама още сърбам попарата на моето „никога”, та затова реших да споделя с вас до какво води това да се заричаш, че няма начин да те накарат да направиш нещо, което не искаш, визирайки в случая моята не-любов към английския и моята борба със задачите по математика.

Обаче, знае ли човек.

След като Ицо се гласи да бъде съдия по футбол, без да може да каже едно „добър ден” на английски, може пък аз да пътувам с него като преводач, обаче няма да се заричам, че не се знае дали няма да ми се наложи да се справям някога и с неговия инат по отношение на елементарното смятане, защото така или иначе, ако пътувам с него „никога” няма да съм сигурен дали правилно е сметнал и разпределил парите за командировката, например.

А като си спомня, че и аз някога не обичах да правя сметки…

Обаче права е баба ми, че думите се връщат като бумеранг, защото сестра му на Ицо ми сподели, че той искал да се научи да говори английски, а това при неговия характер „никога” не е сигурно дали ще се осъществи.