Знаеш ли, читателю, че всичко в света е енергия?

Чувал ли си някой някога да казва, че всяка болест или лошо поведение се дължи на блокиране на потока на енергията, която тече около и вътре в нас?

Надявам се това да не ти звучи като фантастика или пък филм на ужасите,  защото те и учените вече говорят за това как все повече и повече хора могат да получават информация за себе си или за близките си по време на концентрация, което не значи непременно да се занимават с йога, да тренират бойни изкуства или да правят медитация по няколко пъти на ден.

Ако си чел някоя и друга моя публикация на www.teenas.bg, то вече знаеш, че аз съм пределно наясно и с бойните изкуства, особено пък с каратето и с медитацията и с носенето на различни камъни за здраве и благоденствие, като за последните две е пряко виновна сестра ми, която така да се каже,  прави комбинация между лекарската си професия, билките и камъните.

Да не говорим, че тя не е наясно с бойните изкуства и затова ме пробва мен, като достоен техен представител, за да види, какво може да се случи от една такава комбинация.

Наскоро дори ми показа някакъв апарат по Интернет, който прави диагностика на човека по неговото биополе, на което учените му казват аура и ми беше много интересно тя да ми показва различните органи и системи, което е далеч по-нагледно и ясно отколкото да си отворя атласа по анатомия на човека.

Имало  даже и книга, написана май от някакъв норвежки доктор, която разглеждала всяка болест, която ни споходи като блокиране на човешката енергия.  Тук сестра ми спря и явно реши, че още ми е рано за по-нататъшни обяснения относно биополето и енергийните блокирания, защото докато уча още в родното училище, науката ще има още много да се променя и кой знае докъде ще я докараме с нашите болести и стрес.

А че има болести и стрес навсякъде около нас и аз – ученикът го виждам с просто око без да уча медицина и да чета дебели книги.

Ето защо се замислих и след известно време попитах сестра си дали има някакъв начин да си помогнем без да стигаме до болницата и нейния кабинет.

Естествено не очаквам тя да остане без работа, а и може би,  винаги ще има такива, които предпочитат традицията на хапчетата, вместо да тренират бойни изкуства с цел да бъдат в добро физическо и умствено здраве, например.

Та думата ми беше дали има нещо като техника на дълбокото дишане от йога, което да ти помогне да избегнеш стреса и блокирането на своята енергия.

Още си спомням сниманото биополе на някакъв индийски доктор, който дарил своите изследвания на студентите си, за да могат да ги изучават на воля и да разберат как така той по неговата снимка е в такова отлично състояние, в сравнение с другите такива, които разгледах в нета.

То и аз като се замисля и разбирам колко много ми помагат тренировките, но не всеки ги обича, не е ли така?

Ето защо бях много изненадан от отговора на този бъдещ доктор – сестра ми, когато тя ми отговори със следните думи “Не допускай някой или нещо да ти развалят биополето и тогава няма да имаш проблеми“.

Не си спомням чии думи цитира сестра ми, но нищо чудно те да бяха думите на въпросния доктор с идеалната снимка, която беше голям хит сред студентите по медицина.

Реших да се пробвам да видя дали мога да подобря биополето си относно математичката, която определено ми създаваше проблем. Проблем и то какъв.

След като сестра ми си разпечата въпросната снимка – идеал на човек без проблеми и стрес и след като видях, че няма какво друго да изкопча от нея за момента, реших да видя има ли начин да се опитам да си намаля нивото на стреса по отношение на математиката.

Седнах и попрочетох в нета малко информация за ралични начини на дишане, при това начини комбинирани с положителни мисли и как те понижават нивото на стрес и те карат да се чувстваш добре  балансиран без значение дали те е страх от улични кучета или от учител по математика с труден характер, който те е нарочил веднъж и колкото и да учиш, за да изкараш по-високи оценки, си е навил на пръста, че не струваш повече от четворка.

Речено-сторено. При това първо трябваше да взема решение да мирувам и да не говоря в час, защото така или иначе не можех да увелича часовете, в които решавах задачи с баща си, чувствах се добре подготвен поне за петица и оставаше само да убедя и учителката да почне да мисли като мен.

Ето къде се наместваха и то повече от добре, въпросните упражнения за да не допускам мнението на математичката да ме вкарва в допълнителен стрес, а и да влияе на биополето ми, според доктора с идеалната снимка. Да не говорим за ползата ако наработя нещата така, че и това нещо вземе и сработи и за една обикновена тренировка по карате, че то според думите на сестра ми ако работи за едно, то обикновено става и за други неща.

Ето защо рещих, като първоначално упражнение, всеки път, когато срещна математичката да я поздравявам пръв и просто да не говоря в час в продължение на 10 дни.

Естествено, че преди това бях решил първо да дишам дълбоко поне 6 пъти и да си представям, че все едно математичката ми е майка, на която съм решил да помогна с пазара и торбите. Това беше моето предизвикателство, защото ако снимката не беше толкова идеална, със сигурност щях да ритам футбол вместо да нося торби. Пък било то и на майка си.

Да не говорим за математичката, която меко казано, хич не ми мислеше доброто.

И така веднъж взел решение се пробвах да направя подготовката с въпросното дишане в къщи преди да бодна поредното броколи, което майка ми сипа в чинията, за да се храним по-здавословно.

Без да говоря, надявам се, че ме разбираш добре читателю, особено ако предпочиташ пържолите, по-суровички и по-лютички, да не говорим за това, че да не говориш означава, че не можеш и да мрънкаш и да се оплакваш, което е съвсем зле, нали?

Но, така или иначе, след като се явих на тази генерална репетиция и то в домашна среда и потренирах достатъчно една събота и неделя, от понеледник реших да продължа и с математичката.

Бях планирал да правя това упражнение в продължение на седмица със заслужена почивка през уикенда, след което да видя как ще са нещата през първите три учебни дни.

Да ти кажа читателю, всяко начало е трудно, но няма невъзможни неща. В момента съм на последния ден от първите седем и усещам значителна промяна в нивата на стрес, всеки път, когато засека въпросната учителка, а то пък за беля тя била и дежурна тази седмица. Не съм сигурен, че ако предварително знаех това, щях да започна да предпазвам биополето си от нея точно сега.

Но опитът все още тече и има надежда вече да клоня към петица.

Хайде, че баща ми взе отпуска два дни и бързам да решавам задачи с него. Явно, въпросният индийски доктор не е борил така математиката като мен, но от друга страна, след като е станал доктор, а не математик, не е бил много защитен в полето си от гледна точка на математиката, не е ли така?

Какво ще излезе от цялата тази история не знам, защото няма къде да си премеря как ми изглежда полето сега и след първите три дни от следващата седмица, но определено имам нужда от малко повече време да си направя дишането, поне половин час, преди да седна и да решавам задачи с баща ми.

А за положението с петицата по математика и отношението на математичката обещавам да пиша по-късно, защото може да се наложи да повторя и дори да потретя експеримента, нали?