„Как така да не се променям? Че то животът е едно море от непрекъсната промяна, а ти като плуваш в него се променяш, ако не искаш той да те удави, нали?“ Да не говорим за една от любимите български поговорки, че „ преклонена главица сабя не я сече“.

Сякаш чувам и сестра ми да говори, че независимо от това дали сегашната ни история ще е по-толерантна към това дали сме имали турско присъствие или турско робство, е повече от ясно, че когато си мълчиш и се правиш на  „ни лук ял, ни лук мирисал“, властта, каквато и която и да е тя, няма да те закача. Но ние не сме точно от тези, които са си стояли мирно и всеизвестен факт за това е Великото Априлско Възстание, което е световно известно. Такава е и причината, която го е породила, но не това е темата на това ми ново творение.

Защото заглавието е за това, че не е нужно ти да се променяш, за да промениш дадена ситуация или човек. Говоря от личен опит, тъй като ако променяш себе си всеки път, когато си изправен пред някакво житейско предизвикателство, то къде ще му излезе края.

Искаш нещо ново, нали? Готов си за нещо различно и вятърът на промяната се завихря около теб като услужливо ти напомня, че може да ти помогне, но от твоя страна се иска макар и мъничко усилие, което да насочиш към това да се опиташ да видиш поне едно положително качество в наложената ти от живота промяна.

Няма значение дали става въпрос да смениш любимия си сладолед „Бос“ със този от детството на родителите ти небезизвестен „Ескимо“ и него да превърнеш в сладолед на своето детство, което при всеки случай е далеч по-различно от това на вашите.

Не ми ли вярваш?

Просто се обърни и виж колко от заведенията предлагат безжичен интернет и колко възрастни хора цъкат по таблетите в кварталната градинка. Да не говорим за различните видове мобилни телефони, които неспирно звънят както по коридорите в училище, така и в градския транспорт.

Ей, братко мой как ли би живял в ерата  на Фреди Флинстоун без Евроспорт и  геймърски игри?

Не си го и представяш, а?

А я помисли, че трябва да се откажеш от марковите маратонки или пък раницата – последен моден хит и да ходиш бос на училище пеша и сред полята?

Няма нищо лошо в това, разбира се, но терминът „всяко нещо с времето си“ е напълно подхоящ и тук, защото ти си дете на новото време, няма значение дали си кристален, индигов, златен или просто велик, защото това си ти. Ти  – единствен и неповторим, нещо, което е добре да запомниш, за да си помогнеш в труден момент, когато животът така те предизвиква, че ти се иска просто да легнеш и да поспиш.

Да, но утрото, макар и да е по-мъдро винаги от сутринта, ще  ти донесе облекчение след броени часове, в които ще имаш време да мислиш и да премисляш защо ти си случва това, как и дали въобще можеш да го избегнеш, като в главата ти да има място за куп такива притеснения, въпроси и решения.

А не е ли по-добре, вместо цялото това мислене и гадаене какво, как и защо, да се опиташ да видиш поне едно  положително нещо в тази ситуация, да видиш предизвикателството, което ти се предлага, и най-добрия възможен вариант за теб в дадения момент.

Вярвай ми, читателю, не е добра идея да се гневиш и да прехвърляш час по час мислите за това, че трябва да се промениш, защото от личен опит знам, че всяка промяна е трудна за приемане, но това не значи, че тя трябва и да е тежка, нали?

Пак като пример ще ти дам майка си, която от известно време реши, че работата й във фирмата й отнема много енергия  и време в това да убеди новия си шеф в някои елементарни неща относно нейната работа. Или както по-точно тя го обясни на баща ми, че не може икономист да дава техничесни решения, а да не знае какво представлява паспорт на технически изделия и ръководство за употреба на гражданите.

Това с паспорта, читателю, го запомних и ти го пиша, обаче май майка ми не спомена думата граждани, а някаква друга, която била свързана със Закона.

Но какъв закон, не можах за запомня, а и много внимавах да не ме хванат, че слушам разговора им.

Помня, че баща ми й каза, че тя се  е променила, на което майка ми му отговори, че всъщност ситуацията е станала така напечена и че парите не оправдават нервите, които й се налага да вкарва дори и в съвсем обикновените неща, като написването на превода от английски на български.

Да, правилно ме разбра, читателю, че майка ми напусна фирмата и в резултат на това нейно решение, което разбира се беше подкрепено и от баща ми, тя започна друга работа с двойна заплата и на място на 15 мин път от нас, така че страхът, че ще остане без работа на „тези години“ се оказа меко казано неоправдан.

Тя не само спечели, но и е явно доволна, защото намери и прие едно положително нещо в цялата тази история с нов началник, нерви и стрес, което както тя впоследствие сподели  с нас двамата с баща ми.

Какво положително може да има в контролиращ нов началник – инономист в отдел за технически преводи, който ти причинява много нерви и стрес?

Плюсът за майка ми беше това, че тя видя колко много нерви и енергия хаби за най-дребните неща в службата, за парите, които получава.

Веднъж видяла това, тя просто се махна от фирмата, независимо, че си обичаше работата и реши, каква отплата иска да получава от тук нататък за труда си.

Някъде в нейните книги бях чел, че „Вселената обича смелите и дава подкрепа на тези, които направят крачката, на тези, които дори и да се страхуват от промяната, не изневеряват на себе си, не променят себе си, а самата ситуация“.

Не съм съвсем сигурен, че точно написах абзаца от книгата, но едно е ясното – който рискува – печели.

Пробвай се и ти читателю да не променяш себе си, когато нещо ти се изпречи на пътя, а да промениш ситуацията като просто приемеш, че в нея има поне едно мъничко положително нещо.

А за Вселената и повече подробности относно абзаца, обещавам да питам и ако има нещо, което би ми било от полза, ще ви споделя друг път.