Лятната ваканция е почти приключила, новата учебна година наднича зад ъгъла и ние учениците очакваме 15 септември със смесени чувства, защото хем ни се иска да се срещнем с класа и да си разказваме кой, къде и как е прекарал почивката, хем не ни стиска да започнем отново да учим уроци и пишем домашни. Искаме лятото да продължи поне още малко, защото хубавото време през последните дни ни накара да поседнем пак в градинките и по парковете, вместо да стоим у дома и да чатим например.

Ето защо това ново есенно начало ни се струва малко не-навреме, защото свикнахме да си почиваме и мързелуваме пред басейна или в кварталната градинка, където топлите лъчи на слънцето са къде, къде по-привлекателни отколкото стоенето пред компютъра.

Не че не можем да имаме две в едно, например /разбирай комбинацията слънце-таблет или слънце-умен телефон с интеренет разбира се/, защото просто е кеф да си чатиш от слънчева масичка в кафенето или от пейка в градинката близо /или не съвсем/ до вас.

Да,…просто мечта.

Няма значение, че понякога ти идват в повечко писъците на малките бебета и деца, които са там, да не говорим за бездомниците /някои пияни други пък-не, но всичките ругаещи високо на глас или обикалящи пейките да искат пари/, защото дори и кучетата и котките, които са навсякъде около теб, допринасят някакси си с нещо, за да се чувстваш добре в тази колоритна среда, да се попечеш под топлите слънчеви лъчи, че даже и да се поскараш с някои възрастни дами, които са убедени, че градинката е тяхна запазена територия и ти си преместил пейката, която е „тяхна”, в позиция по-различна откакто те са я оставили вчера в късния следобед.

Да, стават такива неща, ама ти не можеш да знаеш коя възрастна дама има претенции, че мястото, на което си седнал /дори то да е до кошчето за боклук/ е „нейното”, защото баба ти също се е възмущавала не един път и не два, от същите тези ”хулигани, които ни местят пейките”.

Така, че ако искаш да си прецакаш настроението върви и се обяснявай за тези неща.

Незнайно как обикновено все на мен ми се случва да се пробвам да се защитя, но обикновено това води до война и аз съм сам срещу всички, а бабите се събират и обединяват сили, за да ми обяснят подобаващо „че днешната младеж не е такава, каквато е била по тяхното време”, което разбирай да е някъде около или преди Христа.

Това последното не го мисля сериозно, обаче откъде пък накъде градинката или парка да е предимно за майки с малки деца, /които стоят и гледат безучастно моята борба с по-възрастното население/ или за баби и дядовци.

Добре, че дядовците мълчат в повечето случаи и не вземат страна.

Излиза, че за някои неща съм малък и трябва да бъде послушен, а за други съм голям и съм хулиган.

А когато към това се добави и настъпването на новата учебна година, няма вариант насторението ми да не се понижи, защото край на свободното време за мързелуване и на спането до късно, без задължения да учиш и преразказваш уроци, да пишеш домашни и правиш анализи.

Да, като се замисля още мъъъничко време не ми достига, за да си почина и ако училището започне в края на септември вместо в средата например, може би ще съм по-весел, защото така и така има вайбър и скайп, да не говорим за фейсбук, за да се свържеш с някой от класа, когото не си чувал от последния час.

Но 15 септември е след няколко дни, ето защо не ми се иска да ставам от пейката, въпреки че съм си изпил отдавна портокаловия фреш и кафето, а бабите дебнат, за да се настанят точно на моето място.

Не, не искам да мисля по кои учебници ще уча, защото това е приоритет на майка ми.

На баща ми пък се пада честа да ги купи, а за мен остава да уча по тях. При това не просто да уча ами и да ги науча, е ако не всичко написано вътре в тях, то поне на 90%, а като си спомня горчивия опит от миналата година все ми се иска ваканцията да беше продължила поне до първи октомври.

Или поне още седмица, за да се настроя, че лятното свободно време свърши и няма да мога така често да седя на слънце я в кафенето на улицата, я в градинката на няколко пресечки от нас, а ще трябва да уча ли уча и то цяла година напред.

Нещо и Ицо и Пацо не звучат особено очаровани, че трябва да заменим слънчевата пейка с чина в училище, който може чат- пат и да се огрява от слънцето, ама е чин и се намира в класната стая, където го няма и целия този колоритен свят, който те заобикаля навън, да не говорим, че не можеш да отговаряш на учителите и да се препираш за място на въпросния чин, така както го правиш на пейката в градинката навън.

Обаче това, първолаците и второкласниците, като че ли не осъзнават какво ги очаква със свободното им време и времето им за сън, защото са много доволни и щастливи, че цялата тази въртележка с училището започва наново.

Едните не знаят и това някак си оправдава техния ентусиазъм и стремеж да преглеждат отсега учебниците и тетрадките.

Другите обаче, които имат вече една година стаж в училище не са чак така екзалтирани по повод новата учебна година, защото волю-неволю си припомнят и някои нелицеприятни неща свързани с умението и навика да учиш.

Но те нямат този дълъг ученически стаж като мен, не са си сменяли училището, не са попадали в нов клас, за да започнат всичко от нула, така че аз имам право да съм скептичен, колкото и сестра ми да ме кара да мисля позитивно.

Тя, нали учи за доктор и ми ги наприказва едни такива неща, че просто не само, че не ми повдигна духа от предстоящото учене за година напред, ами и очерта една такава картина, която може да стане още по-лоша, ако аз не мога да покажа поне искрица ентусиазъм.

Ама те докторите са за това първо да ти начертаят в черно нещата, после започват да наслагват белия цвят и от теб зависи кога да им кажеш да спрат, защото си си избрал твоя собствен нюанс на сивото. И така сеанс след сеанс сестра ми твърдо се зае да ме накара да се „зарадвам” на новата учебна година, която, както казва тя е „ново начало с нов късмет”.

Това с „началото” не го оспорих, защото така или иначе въртележката уроци, домашни, тренировки и класни съм го тренирал години наред /при това с не особено голяма промяна/, но виж за „късмета” може и да е права.

Ще бъда позитивен, ще вярвам че съм късметлия, защото първия учебен ден идва така или иначе на дневен ред.

Така, че честита ви нова учебна година приятели и не забравяйте да използвате максимално добре оставащите няколко слънчеви дни до започването на часовете в училище.