Често чувам тази велика фраза, особено, ако нещо яко съм се издънил и тя звучи примерно така „остави на мен”.

Казва ми го майка ми, когато се опитвам да й помогна с рязането на салатата или пък да вкарам колата в гаража.

А ще се съгласите с мен, че паркирането на колата и рязането на салатата са две различни неща, като при това имат различна трудност на изпълнение и една салата не би следвало да е от такава важност както това да не одраскам колата.

Това е една от любимите фрази на моите скъпи родители, защото те все гледат да свършат нещата вместо мен и после се чудят защо не ми се удават някои неща като рязането на салата напримар.

Не, че аз нямам желание да се науча. Те просто ме щадят и не ми дават да свърша някоя и друга работа у дома.

Например, баща ми меко казано не обича да мие прозорци. Обаче е принуден да ги мие от година-две, защото на майка ми започна да й се вие свят, правиха й изследвания и установиха, че има нарушено равновесие и още нещо си и не е добре тя да се навежда и бърше прозореца.

Така че, ще не ще, на баща ми се падна тази чест да върши тази работа и независимо, че аз кротко си предложих услугите чух и от неговата уста въпросната фраза„остави на мен”.

Добре оставих го, ама гледам, че хич не му е кеф, а се нерви, при това яко.

Просто не ги разбирам това възрастните. Защо се пънеш да правиш нещо, което ти предлагат за го свършат вместо теб, като при това нещото, което трябва да вършиш не те кефи.

Не че мен ме кефи, ама със сигурност съм по-бърз и ще се справя за далеч по-малко време отколкото баща ми.

Пък ако сбъркам нещо с миенето и майка ми е недоволна няма така да си го сложа на сърце, така както баща се мръщи като му направят забележка.

Не че казва нещо, ама от километри му личи, че не е на кеф и е ядосан, че майка ми му се кара, че забравил да обърше прозореца с някакъв магически парцал.

На мен, ако ми се случи питам къде е въпросния парцал и минавам толкова пъти прозореца, колкото майка ми иска с цел тя да е доволна, защото прозореца така или иначе трябва пак да се мие, нали?

Ама баща ми не ще и дума да слуша за този магически парцал, подминава стоически забележките на майка ми и отсича, че според него прозорецът е добре измит и няма нужда от ново бърсане.

И това се повтаря всеки път, когато трябва да се мият прозорците.

Допускам, че баща ми просто не вярва на рекламата за този магически парцал, а пък майка ми е убедена, че блясъкът на прозореца зависи от въпросния парцал.

Обаче по въпроса за карането и паркирането на колата и двамата ми родители са на едно мнение, че ми е рано да се уча да карам и то на нашата кола.

Да не говорим пък те да ме учат, а пък за паркиране в гаража и дума не може да става.

Колкото и да ги убеждаваше леля ми, че е редно да започнат те да ме учат, не се получи.

Тогава „остави на мен” се смени с „още е рано да се учи да кара”.

Добре де, ама как очакват от мен да се опитам да направя каквото и да било у дома след като и да нарежа салата е оставено за напред във времето, когато „остави на мен” може би ще се смени с „направи го ти, обаче дай сега да ти покажа как да нарежеш салатата, за да стане така, както аз я режа”.

Може би след известно време ще се получи и с карането и паркирането на колата, обаче да си призная като чуя това „остави на мен” ми идва да си облека якето и да изляза навън да си купя фреш и кафе, защото майка ми не дава да й пипам кубинската кафеварка, че й била скъп спомен, а пък баща ми има навика той да прави всякакви фрешове, така че е по-добре вместо да влизам в пререкания, че ще се справя с кафето и фреша, стига да ми разрешат, предпочитам да си ги купя вън на улицата.

Така че, „оставете на мен”, защото знам къде са най-хубавите кафета и фрешове и вече съм се запътил натам.