Здравей, познати страннико,подвизаващ се като Дядо Коледа!

Чувам, че живееш в Лапландия, но съм сигурна, че вчера те видях в градинката пред Народния театър. Легендата гласи, че те теглят благородни елени, но вчера те теглеха глутница не чак толкова благородни кучета. И доколкото знам, излизаш все по тъмно, когато всички спят, но явно за теб 12 през нощта и седем сутринта е едно и също.

Навсякъде те рисуват с червен костюм и гъста бяла брада, и нека си призная, че се разочаровах, като те видях облечен в анцуг и с редки тъмни засукани мустачки. Но се впечатлих от шейната ти, която си паркирал на синята зона. Бъди спокоен, няма да се обадя на паяка за такова дребно нарушение. Истинско нарушение би било да объркаш подаръка на момичето от Микстейп с този на момичето от Пайнер.

Замалко да забравя да ти кажа – дръж здраво юздите на елените, пардон, кучетата, защото май Рудолф ме усети как се крия зад храстите и ох, добре, че беше вързан. И добре, че пак беше забил нос в екрана на телефона си, за да не ме забележиш. Не ти се сърдя, сигурно си имал важен чат в този момент, навярно с твоята Снежанка, на която все още плащаш да завърши тази пуста скандинавска филология и час по-скоро да заминете за Лапландия, а тя все продължава да си търси роклички в мола. Но, хайде, да не те разсейвам.

Вече един час се разхождаш в кръг с подвижната си лудница и почти те бях отписала, мислейки, че са ме заблудили, като ми казаха, че ти си бил един истински Дядо Коледа. Докато не видях колко щедро възнагради уличните музиканти. Възнагради също и верните си четириноги приятели, миг преди да се отправиш към малките улички на Стара София.

Не ми бе нужно въображение да си представя, че ти си Дядо Коледа. Най-накрая те хванах в крачка, как заставаш пред прага на една доста стара, навярно реституирана къща, откъдето излиза наконтена мадама около 40-ти набор, за да си прибере малкия злобен Рудолф. И така докато раздадеш 7 на брой „подаръка” с четири лапи и се върнеш в градинката, за да си вдигнеш колата, преди паякът да те е изпреварил. Но тогава забеляза, че от Немския базар вече се чува цвърченето на вчерашното олио и реши да се отбиеш за един тлъст и още горещ винервурст. Дано ти е бил вкусен. На мен ми беше вкусна следващата ти постъпка, когато се вживя в ролята на бабата с гевреците и се качи в трамвая, след като изкупи всички бретцели от базара и започна да ги раздаваш на намръщените софиянци, които като че ли вече се усмихваха. А когато купи дузина билети от 1,60 вече ми падна шапката (наистина ми падна, защото един младеж ме избута, за да се дореди и той за безплатен бретцел). Тамън си я изтупвах от прахта, когато пак щях да я изпусна, съзирайки как ти помагаш на една баба да слезе и взаимно си благодарите. С всички ли така правиш? Даже слизаш, за да изпратиш тази примадона до Халите, докато тя ти разказва как бърза да си налее тубите с минерална вода да купи банички на внуците, преди да са свършили училище. И вече за трети път се връщаш, молейки се да не са ти вдигнали вече старата лада. Е, имаш късмет този път. Но аз нямах, защото бензинът ми свърши, още преди да подпалиш старата си лада. До този момент те мислех, за кореняк, а ти като че ли се оказа един от често срещаните в този климатичен пояс провинциални типове. За кой ли път си казах, че трябва да спра да си губя времето с теб, защото не си Дядо Коледа, но знаеш, женската интуиция не лъже. И добре че те последвах чак извън околовръстното, за да видя как внасяш в олюпената сграда с надпис „Дом за сираци” два чувала, вероятно пълни с подаръци. А това се повтори и в старческия дом малко по-късно.Даде ми повод да се замисля дали наистина не си Дядо Коледа.

Е, добре, доказа ми, че си Дядо Коледа, без дори да използваш заучените теореми. Мислех си, че вече няма какво повече да ме убеди в твоите дядоколедовски наклонности, но ти продължи да бръмчиш със скорост, почти непосилна за старата лада. Този път към летището, където отново за минути извърши разни добрини и сякаш смени крушките на угасналите възрастни лица. Мога само да си припомня колко още места из София обиколи, колко дами задоволи (със словата си), колко мъжки прегръдки раздаде, колко малки кибритопродавачки обнадежди и колко мечти сбъдна.

И всички ти повярваха, без дори на обличаш коледен костюм, без дори да приличаш на белобрад старец, без дори да имаш елени и джуджета. Да не би хората да са станали по-доверчиви? Или ти си местния, спечелил от националната лотария, който всички вече познават, но не и аз?..Знам ли.

По Коледа стават чудеса, казват.

И ето чудото се случи, макар и благодарение на един по-различен Дядо Коледа.

А моето чудо дали се случи?

Сигурно се сещаш, че няма по-голямо чудо от това да срещнеш странстващия из софийските улици Дядо Коледа, когото си чакал през цялото си детство.