Обичаш ли подаръците, читателю?

Аз например, ги обожавам и съм твърдо за тях. Обаче има хора, които като им подариш нещо, започват да се притесняват, че няма как да ти се „отблагодарят”.

Не, не става въпрос за момичетата, които да се притесняват, ако им подариш гривна например.

Става въпрос за моята баба, която яко се притеснява, ако й подариш подарък по повод, различен от рождения й и имен ден.

Ако пък подаръкът е по-скъпичък става още по-тежко, защото баба ми се чувства много неловко, че няма как да върне жеста, защото „подаръкът трябва да е равностоен”.

На мен много не ми е ясна цялата тази работа, защото аз например, искам за Коледа и нов телефон и колело.

Обаче не пречи ако решат да ми подарят тези неща по-рано, защото аз съм се подготвил добре и знам, че имам резервни варианти от неща, които искам да имам.

Като се почне от нов скейтборд, нова тенис ракета и се стигне до платена карта за фитнес.

Радвам се подобаващо на всеки подарък и въобще не мисля дали това, което аз съм подарил е равностойно, по-скъпо или по-евтино за разлика от баба ми, която яко се вълнува от тези неща.

Не само, че се вълнува, ами и се притеснява, какво да даде в замяна за направения й подарък.

Да не говорим, че това с „равностойността” имаше много голямо влияние върху сестра ми, която за малко да се скара с гаджето си, защото той й беше подарил карта за СПА, а тя на него – тибетска гривна.

Че като се притесни сестра ми, че като взе да се обяснява, че не можело така, не било редно, как така тя дава гривна за 10-12 лв, а той карта за масажи и козметични процедури и въобще тя така зацикли и започна да се обяснява, че накрая го чух как успя само да й каже „ами това съм преценил, пък ако не ти харесва, не ходи”.

Това отключи такива обяснения от сестра ми, че тези на баба ми бледнееха пред нейните.

Естествено, че трябваше да се намеся аз преди да са се скарали окончателно.

Най-интересното в случая беше последвалия коментар на баба ми, която кротко рече, че „след като момчето било решило така, нямало нищо лошо”.

Направо не повярвах и я попитах тя как би реагирала ако аз й подаря карта за санаториума в Поморие, например.

„А, и дума да не става, ти още си ученик, не печелиш и как така ще ми подаряваш карта за санаториум”.

Тогава предложих въпросната карта да й бъде подарена от нейния син, като аз меко му загатна за нея, на което баба ми се разлюти, че било много скъпо, че баща ми си имал други проблеми на главата и все неща от този род.

Сестра ми, която присъстваше на разговора, се изненада и учуди, че за нея може, а за баба ни –не и също я попита защо така говори, а не иска да й платим почивката.

„Остави ме ти мене” така и не ни даде въпросната яснота по въпроса, защо баба ми не иска да получи подарък от нас.

Явно баба ми има сериозен проблем с получаването на подаръци, защото и без да слушам разговора на нашите всеки път, когато искат да й подарят нещо и обсъждат какво да е то, има и приказки как да я убедят, че тя заслужава подарък и без конкретен повод, просто ей така.

А виж по отношение на „равностойността” ударих на камък, защото още помня как се разстрои баба ми, като й подарихме индукционен котлон за 60 годишнината й, защото й се струваше скъп, а с тези пари сме можели да отидем на почивка в Гърция.

Колкото и да я увещаваха и майка ми и баща ми, че това не е така, всички разбрахме, че баба ми се притеснява, че няма да може да ни върне жеста, защото беше гледала въпросната реклама по телевизията и знаеше цената на котлона.

Даже и обяснението на баща ми, че го е купил с отстъпка като фирма-корпоративен клиент, не й помогна да се успокои.

Така че, не знам как да й помогна, защото тя ми е баба и аз я обичам, обаче нищо не мога да направя, а съм й харесал един сребърен кръст, обаче като я видях как реагира на котлона по повод рождения й ден, вече не съм много сигурен, че ако й подарим със сестра ми кръста за именния й ден няма да я разстроим повече, защото така или иначе кръстът е по-особен и с по-големи и скъпи камъни и със сигурност сестра ми няма да се навие да го носи, ако баба ми се притесни, от това, че е уникат.

Явно някои хора имат проблем с получаването и винаги бързат да дадат нещо в замяна.

Обаче пък сестра ми наскоро ми сподели, че била чела в някаква книга за този проблем и там пишело, че когато ти подарят нещо и ти веднага искаш да върнеш жеста, няма как да знаеш той-дарителят ти, от какво има нужда, затова било редно просто да си замълчиш и да приемеш с удоволствие и благодарност този дар, като оставиш друг да се погрижи да даде на дарителя ти това от, което той има нужда.

Аз понеже не схванах веднага идеята питах сестра си да ми го разясни и тя веднага рече, че например ответния жест може да бъде да накарам баба ми да ме прагърне и да се усмихне като тези две неща – прегръдката и усмивката ще бъдат нейната отплата за подаръка.

Като се замисли човек, има логика в това, а ние така или иначе със сестра ми смятаме, че кръста ще подхожда на баба ми, така че ще преглътна някак си и прегръдката и усмивката, защото аз ще съм прегръщания, прегръщащия и усмихващия се, само дано да няма много хора у нас.

Обаче, ако това помогне на баба ми да започне да се радва на подаръците, без да търси веднага да купува и дава нещо насреща, съм склонен да опитам.

Още повече, че баба ми винаги е обичала да дава и дава с желание.

Тогава, защо да не я научим и да получава, понеже нали сега е модерно да се казва, че между даването и получаването е добре да има баланс.

Или поне така бяха говорили на курса, на който всички от фирмата на баща ми ходиха наскоро.

А и нали са казали хората, че теорията трябва да се приложи на практика.

Така че, дръж се бабо, утре отиваме със сестра ми да ти купим кръста.

Явно е, че процесът на обучение ще е бая дълъг, та не е зле да мина през някой и друг магазин, за да видя какво още мога да ти подаря, за да се научиш по-бързо да получаваш, при това с лекота.

И представи си читателю, цялата тази суетня е за човек, който ни е учил /мен и сестра ми/ на „хвърли зад себе си, за да получиш пред себе си”.

Ама явно аз нещо не разбирам добре, та ще трябва допълнително да си разясня някои твърдения и поговорки, които често използва моята баба, но сега-засега си мисля да вложа повечко усилия, за да я „науча” и как да получава, защото тя на мене ми вярва, а как няма да ми вярва, като аз съм мъжкото чедо и наследник на рода.