Позитивен или негативен съм? Всеки си е задавал този въпрос, особено в моменти, когато нещата ти се изплъзват и ти е ясно, че губиш контрол върху всичко и най-вече върху себе си.

Дали да реагираш първосигнално, подвластен на гнева, или да изчакаш да отмине малко пика на емоцията и тогава да реагираш, е не само въпрос на личен избор, но и на осъзнатост, не мислиш ли?

Осъзнатостта е това, да знаеш, че гневът винаги е лош съветник, макар и да ти дава на пръв поглед голяма енергия.

А тя е по-добра от липсата на такава.

Да не говорим, че когато изчакаме да премине първата буря от негативни емоции, можем да видим много нови неща, които да ни помогнат да избегнем неприятностите.

Затова и народната поговорка гласи” Утрото е по-мъдро от вечерта.“ И много по-силно – бих добавил аз.

Така или иначе, често ми се налага да гледам на нещата без да си слагам розовите очила, а и те някак си по-подхождат на момичетата като цвят и като визия.

Розовото е оттенък на бебешки розовото, което е много сладурски цвят и ти носи много радост и емоция, много любов и захаросани нещица.

Затова пък е нужен, поне в някои критични моменти, или поне в първите моменти, когато се сблъскваме с нещо, което ни изкарва от релсите. Нещо, което те кара да се мръщиш, да се ядосваш, потиш и гневиш и доста често да осъзнаваш, че не можеш да промениш за момента нещата. Но от това не ти става по-леко, нали?

Не винаги можеш да се справиш с кофти ситуацията веднага. Не винаги тази кофти ситуация е толкова кофти, колкото ти се струва на пръв поглед. Понякога тя може да ти е добър учител за в бъдеще, да те научи на нещо, да ти спести занапред главоболия и какви ли не още по-тежки неща, защото това си е една тренировка, която е като дар от съдбата.

А, винаги може да стане още по-тегаво,нали?

Просто няма как да сме винаги позитивни, факт! Но можем да изберем да бъдем такива през повечето време, защото позитивността е избор в живота, както и всичко останало.

За мен по-важното е да се науча да не действам първосигнално, а да спра и да успокоя топката. Пък после да видя още ли е толкова трудна и тежка кофти ситуацията, която ме нерви и ме докарва до лоши приказки и негативни емоции.

Защото в това е уловката, в това е решението, да изчакам момента и да видя под друг ъгъл нещата, а не когато съм гневен на макс.

Другото с розовите очила не е моето. Защото по-добре да поблъскам във фитнеса и да изкарам това, което ми бушува вътре, но да се преструвам, че съм щастлив и доволен, а да се гърча вътрешно от яд – не е моят начин на действие.

За някои може би. Някои със сигурност предпочитат да носят розови очила денонощно и им се кефят, не им пука от нищо.

Аз не харесвам да нося розово, обичам да си отработвам нещата, пък дори и да използвам понякога не толкова силни и позитивни думи. Харесвам розовото, но предпочитам черното.

А не съм видял много силни хора облечени в розово, но пък в черно ги има, много са, вярвай ми.

Което не означава че трябва и ти да бъдеш един от тях.

Черното те предпазва от клюките, черното е защита и в каратето. Да сте чували за розови пояси?

Е, добре де, има ги в приказките с принцесите. Но и тук втората, ако не и първата  роля се пада на принца, а той е в златно и в черно и си отработва добре емоциите и си прави добре стратегията, за да освободи царкинята. А тя може да бъде с розова рокля и златна корона, но и тя изчаква момента да бъде освободена, сиреч и тя се настройва позитивно, за желания краен резултат.

Знай, че винаги можеш да бъдеш или позитивен или негативен, въпрос на избор от твоя страна, но и принцът и принцесата, се настройват позитивно, за да си изпълнят задачата и “да заживеят щастливо”.

Ето защо дори и да ти е кофти в момента, просто поспри и се отдай на тази емоция, но не задълго, защото утрото винаги настъпва след вечерта и то ще ти донесе нови емоции и нови избори на “за” и “против” розовите очила, на позитивно мислене и отработване на нещата и ситуациите, които ти се случват.