Здравей, Читателю,
Целта, както и компаса, често се променя по големина и посока, нали?
Така, както стрелката на компаса винаги я насочваш, за да ти покаже посоката, в която да вървиш, така и целта може да бъде с различна посока, но крайният резултат, все пак, да е налице.
Целта е важна, не посоката!
Точката Б все някога ще я стигнеш и ще изпълниш заветната цел, но е добре да разбереш,че си я достигнал, че сега е момента да кажеш “Постигнато е! Точка! Финал!“
Следва какво? Поредната, следваща цел.
Цели много, пътища за тяхното постигане – бол! Но, по-важно е да отдадеш дължимото уважение (както на себе си, така и на въпросната цел).
Казвайки “Постигнато е!“ – ти правиш това! Да не говорим, че отпразнуваш победата от нейното реализиране – на целта и преди всичко на себе си.
Дори и да ти е било доста трудно победата ти ще е по-сладка, не мислиш ли?
Може да ти е коствало много усилия, време и нерви – наслади се на резултата, от това, че постигна целта си.
Тази цел може дори да не е била на пътя, който си избрал, но откъде и как да знаеш това предварително. Работиш както при всичко в живота – на принципа “проба и грешка” и променяш нещата в крачка, защото не знаеш, коя е точната пътека, която ще те заведе до въпросното Б, което е край на целта ти.
Важен е крайният резултат, нали? Пътища много и всякакви – начупени, прави… какви ли не форми могат да се изпречат на пътя ти към поредната цел.
Ето защо, след като я постигнеш и си доволен от себе си, можеш да изречеш “Постигнато е!“ и да признаеш победата си.
Не забравяй, Читателю, че да уважавеш постиженията си не е лесно, защото ние сме така устроени, че, бързо забравяме нещото, което сме искали и вървим към следващото такова, без да отдадем дължимото на усилията и волята си.
А е добре да го направим, защото нещата ще продължат да се развиват на макс.
Не ми ли вярваш? Добре, опитай и виж. Опитай се да отделиш малко време и да отдадеш дължимото, да благодариш и да уважиш първо себе си, а после и целта си.
После пиши!
Как къде?
На сайта. На www.teenas.bg