Приятелството означава междуличностна връзка, която се изразява в поведение на сътрудничество и подкрепа, взаимно разбиране, уважение и привличане, както и прояви на помощ в случаи на нужда или криза. Приятелите са хора, които взаимно се радват на компанията си и проявяват лоялност един към друг, често до степен на алтруизъм. Обикновено споделят сходни вкусове и вършат заедно дейности, които са им приятни, помагат си в трудни моменти, обменят съвети и си връщат един на друг жестовете. За някои хора приятелството означава и просто доверието, че другият няма да ти навреди. Ценностите, които човек открива в приятелствата си с други хора, често са резултат от това, което те демонстрират като редовно поведение:

• поведение, при което един човек желае най-доброто за друг,
• симпатияи емпатия,
• честност, например в ситуации когато е трудно истината да бъде изречена без да нарани чувствата,
• взаимно разбирателство.

Всеки от нас без да се замисля много задълбочено, би могъл да потвърди, че има истински приятели, но колко истински са те, разбираме по време на тежките моменти в живота си. За съжаление най-често в тези моменти се оказва, че нямаме истински приятели, а всичко е било само на велики думи.

Когато дойде такъв момент, хората реагират различно, но основно по 2 начина:

Eдните се предават и просто живуркат, а другите се стягат и продължават живота си с нови цели, амбиции и желания. Нека обмислим и двете реакции. Първата е по-лесна-да става, каквото ще, но втората е по-скоро реакцията на хората с по-силен характер. Тъй като всеки би искал да бъде по-силен човек, важното в такива ситуации е да не се сриваш психически, а както всички знаем, понякога това е най-трудно. И отново да възприемем принципа проба-грешка: От личният си опит бих могла да гарантирам за успеха на такъв тип решения: Когато сме твърде емоционално затормозени, можем да опитаме емоционалните замени-мислим за нещо различно, което ни вълнува, правим някакви планове, или каквото и да е, което ни доставя положителна емоция. Вторият подход е и по-силен, може би, тъй като е свързан основно с някакъв тип физическа дейност, но всъщност има и голяма връзка с първия, а именно-ангажираността. Когато сме ангажирани с нещо, ние просто го правим, като мисловната ни дейност е насочена основно върху него и просто нямаме време, а и желание да се разсейваме с мисли за други (неприятни) ситуации и хора. Може би и вие ще откриете в някой от тези два подхода вашия изход от неприятната ситуация, в която сте пряк участник, благодарение на някой „много истински” приятел”. Накрая – смятам, че е хубаво да докажем колко добре се справяме, макар и без „незаменимата” помощ на тези „приятели”и защо не, все пак всеки сам ръководи живота си и решава към кой негов аспект да се насочи, а когато се полагат повече усилия за постигането на някаква цел- успехът е сигурен, а имаме ли успех от това следва и повишаване на самочувствието и на вярата в себе си, все неща, които ни „повишават цената”.

Самоуважението е нещо наистина важно, но и което човек трябва да постигне сам.