Промяната винаги водела до нещо хубаво.

Промяната била полезна.

Промяната отваряла очите за света.

И сигурно всеки се вдъхновява да промени нещо в сивото си ежедневие след като прочете няколко омайващи думички за споменатата вече „промяна”. Но нека ви разкажа малко за омагьосания кръг, в който често попадаме щом решим да променим нещо.

„В началото бе вдъхновението.” бих казала, че е първата стъпка. Слушаш нечия невероятна история и човекът обяснява, че е стигнал до върха като е променил нещо в себе си и начина си на живот. И си казваш „Да! И аз ще се променя и ще покоря всички върхове!”

„О, де да беше толкова лесно”, казва си животът ти, кикотейки се в ъгъла.

Но ти знаеш, че можеш да промениш нещо в ежедневието си. Като например да спреш да ядеш хляб или да гледаш телевизия. Това е като започването на диета. „Започвам от утре”. В утрешния ден ядеш само ябълки, но вечерта вече умираш от глад и си хапваш един шоколад, тайно от съвестта си. И така и не идва това „утре” ,в което наистина да предприемеш промяна.

След това почваш да мислиш какво не си направил както трябва, защо не си изкоренил някой лош навик („уж бях стриктен”) – угризения, съжаления, размисли и все такива насекомоподобни неща те жилят отвътре, докато най-накрая не се предадеш.

„За какво ми е да се променям?” Животът ще продължи дори и да продължа да си ям хляб и да гледам телевизия. (Нали?)

И тук отново влизаш в ритъма, в монотонността и еднообразния живот, докато един ден на телефона не ти се появи случайно някоя мисъл, която да те подтикне отново към промяна.

Неведнъж съм попадала в този кръг.Трябваше ми време обаче да осъзная, че съм като мишка под кръгъл похлупак и се въртя като луда в този омагьосан миши капан, докато някой от Горе се забавлява на глупостта ми.

Има и още нещо, за което успях да прогледна, излизайки за пореден път от този кръг.

Разковничето в смисъла на думата „промяна” се крие в това дали тя се случва с течение на обстоятелствата или ти сам я пожелаваш.

Но нека бъда по-конкретна.

Миналата година се наложи да търсим ново помещение, където състава ми да танцува. (Промяна?!)

По същото време ми смениха половината учители и дори директорите в училище. И класната стая. И други училищни неща.

Приятелския ми кръг също претърпяваше промени. Изобщо около мен се случваше някаква малка революция, която оказваше влияние в ежедневието ми, но не и вътре в мен.

Може би тогава бях повлияна от всичката тази суматоха и обмислях да променя нещо и в себе си, но това така и не се случи. (Описах омагьосания кръг малко малко по-нагоре).
И до днес се случват разни промени около мен. Всъщност това е нормално. Но аз спрях да им обръщам внимание. Не знам как точно, но осъзнах, че трябва аз самата да пожелая промяната. И да вложа сили, време и мотивация, за да се случи.

Спрях да чета надъхващи цитати за промяната, съставих сама свои такива, които да ме подтикнат към осъществяването и. И няма да ви спестя, че обмислях отново и отново, чудех се, съмнявах се, дори плаках, когато се питах какво ще стане след тази „промяна”. Но се случи може би по-лесно от както очаквах.

Понякога трябва просто да обърнеш гръб на нещото, което си свикнал да правиш. Да си тръгнеш от него, да го оставиш в миналото, да го превърнеш в спомен.

Защото чрез промяната изчистваш праха от очите си, за да видиш че бъдещето е точно пред теб.