Здравей отново читателю,

Ето ни пак двама с теб, в края на лятната ваканция, в очакване на новата учебна година. Ново учене, а за някои и ново училище, нови приятелства и предмети. акво разнообразие – хем ти се иска да се втурнеш в тези нови предизвикателства, хем  ти е малко страшничко, нали?

Ето защо, искам да споделя с теб едно старо правило, което би ти спестило куп неприятни неща и главоболия.

Не случайно са казали хората, че получаваш това, което даваш, защото даването е по-напред. По принцип мен така са ме учили в къщи, че обичам да давам, ама имам як проблем с получаването. Не, не ме разбирай погрешно, читателю, че не обичам да получавам подръци. Просто се чувствам не особено комфортно, когато ме изненадат  с някой и друг подарък извън рождените и именните ми дни, а аз нямам нищо подръка, за да върна жеста. Просто при мен върви по-усилено даването. А това понякога ми създава проблем, защото има хора, които както и аз, изпитват неудобство да получават.

Да не говорим, че подаръкът е добре да е равностоен.

/Мен така са ме учили/

Е, при мен това беше така до преди края на тази ваканция. После случайно разбрах, че нещо ми куцаше с подаръците, защото си мислех за тях като за таблети, телефони, дънки, маркови маратонки и все неща от този род, без да включвам в категорията на подаръците усмивката към някой увесил нос в метрото ученик – мой събрат справящ се с изискванията на родното училище или помощта да се измият съдовете, което както и да го погледна все си остава женска работа. Да, обаче като се замисли човек и това си е як подарък, нали? Особено ако си човек като мен, твърдо вярващ че има женска и мъжка работа и не е особен фен на това, че било добре за него самия, т.е. за мен да се научи да готви например.

Не, не ми става по-добре от факта, че и по каналите за готвене на телевизията повечето готвачи са мъже.

Именно поради тези ми разбирания за разликата между мъжката и женската работа ми беше нужно повечко време, докато се усетя че и една усмивка върши работа и е прекрасен подарък. Не е е свалка или желание да си запишеш номера на момичето в метрото, което беше тъжно и изглеждаше зле. И знаете ли, че именно тя ми каза думите „благодаря ти за тази усмивка, тя е за мен като подарък и ме накара и аз да се усмихна и света изведнъж се промени“.

Да си кажа правичката не очаквах, че мога да давам и такива подаръци, или пък най-малкото, че една дори лека усмивка може така да помогне, но след като чух тези думи съм твърдо решен да се пробвам и малко чинии да мия, за да видя какво ще получа в замяна.

Да, правилно ме разбра, читателю, защото като се усмихнах на момичето в метрото и аз получих подарък – оказа се, че тя слизала на същата спирка като мен и я изпратих до болницата, където лежеше майка й за операция, а след като я информирах накратко за околните магазини и барчета, от които да купи кафе и цигари, получих и телефонния й номер без дори да си отворя устата за това.

Не, не се стигна до това да се фукам, че сестра ми учи за доктор, просто получих телефонния й номер без много да се пъна и да говоря за тренировките и фитнеса, а повярвай ми, читателю, въобще и идея си нямах, че нещата ще се развият така от една малка усмивка в метрото.

Явно, прави са хората да казват че е редно да дадеш, за да получиш, ама идеята е, че на първо място е „дай“, което много често и аз забравям.

Да не говорим, че това с усмивката, може би миенето на чиниите и каквото още се сетя извън дрехите и информационните джаджи, можело да ти помогне така…

Ама ще седна и ще взема да си направя един списък с тези неща, че да ми е подръка.

Може би не е е лоша идеята и ти да си направиш един за теб, а?

Твърдо съм решен да се пробвам с миенето на чиниите, а какво ще се получи, или по-точно какво ще получа, обещавам в най-скоро време да споделя и с теб,читателю на www.teenas.bg