Здравей читателю,

Всеки си има цел в живота и тя е различна, естествено.

 Но кой е пътят за нейното постигане?

Аз си мислех, че най-правият, най-късият път ще ме отведе там, където искам да бъда – при моята цел.

Оказа се, че за осъществяването на моята първа кратичка и скромничка цел, времето все не ми стига, куца ми нещо с маршрута или пък нещо не към дооценил.

Да, целта ми беше от ясна по-ясна. Вървях си аз кротко по пътя между А-то и Б-то, без да си давам сметка, че когато те бутнат от пътя не е речено пак да вървиш по него, че може и заобиколен път да си  избереш.

Уж беше отсечка, насочена от А към Б, а то май се получи затворена равнинна фигура, при това с толкова много ъгли и чупки, че не мога и име да й дам.

Но тези междинни точки с престоите ми дадоха много по-ясна преценка за това,какво и как ми куцаше в предварително начертаната карта.

То, аз даже и карта си нямах, защото хич не се бях сетил, че за да стигна до новото място ми трябва и карта. Имах отсечка. Имах началната и крайната точка.

Но от междинните скокове настрани, нагоре, надолу,  наляво, надясно, напред и назад придобих много повече изпълнени цели – при това не по-маловажни от крайната цел.

Искам да ви разкажа какво ми каза един приятел, който беше още по-нахъсан от мен да осъществи своята цел.

Сенсеят им направил кратка медитация и ги накарал да си представят победата.

После им разказал как преди години, когато за първи път направил тази медитация и си представил пътя към победата, видял един огромен паметник с много стъпала. Задминавал различни хора, спирал се да си почине и накрая стигнал върха, на който била неговата победа.

А треньорът му казал, че по време на медитацията той (треньорът) се видял като птица и литнал към целта.

Звучи не особено логично, знам. И аз гледах със съмнение, когато ми споделих това, но сега, след толкова тренировки и медитации за подготовка за победа си мисля, че може пък и  птица да бъдеш, поне в съзнанието си, и да си представиш как побеждаваш.

Защо пък победата да е свързана винаги с тежък труд?

Така че нищо не пречи и вие, читатели, да не се отчайвате, да не се отказвате, когато някой или нещо ви изблъска от пътя.

Няма значение колко добре изглеждащ е той, павиран или асфалтов, черен и селски или път като магистрала с много платна. Защото няма само движение от А-то до Б-то.

Има всякакви форми и фигури, които може да ви се наложи да нарисувате докато стигнете своята цел.

Пък кой знае, може доста неща да научите по отделните пътища.

Дали се научих и аз да летя към победата си?

Не, все още не съм се пробвал. Но смятам, като първо занятие, да отида когато пак ще правят въпросната медитация, за да видя и Сенсеят и да го питам, ако случайно и на мен ми се случи да полетя.

Успех с намирането на пътя. И не забравяйте, че добрите шофьори – тези с професионалните пътища карат и в трудни условия и то с многотонен багаж.