Почти е края на лятото. Сутрин е студено, по обяд става жега, а вечер е добре да си сложиш дънково яке. Е, не от най-дебелите, но без него е малко дискомфортно,особено ако обичаш да се разхождаш по Витошка и да зяпаш мацките и целия този народ, който яде, разхожда се с малки деца и бебета в колички или кротко си пие кафето в някое от безкрайните капанчета по тази видна столична улица.

Защо точно якето и то дънковото? Ами, малко прозаично звучи, обаче тъкмо се канех да се „кефя на макс” на оставащите ми броени дни до новата учебна година и ето ти новина – заболя ме зъб и се оказа, че нервът е оголен, което означава всеки ден час при зъболекаря и стискане на палци от роднини и приятели да ми се размине

Да не говорим, че тази зъбна болка ме въведе така да се каже в областта на медитацията.

Абе, то не е точно медитация ами по-скоро изпращане на положителни мисли към въпросния зъб с цел да мина с по-малко болка и пиене на аналгин или на неговия побратим – аулина.

Или както казва леля ми цитирайки някакви си алтернативни методи за намаляване на болката при дадено традиционно лечение, „е добре да си мислиш как нещата ще се развият по най-благоприятния начин като от теб се иска само да си мислиш положително как зъбът, макар и да е на този хал, ще се оправи, така че да няма болка, хапчета и повече снимки”.

Че то и снимките не са безвредни нали?

Знам, защото леля ми – докторката, все се нитересува къде съм си правил зъбната снимка, колко пъти са ме снимали и този интерес винаги е придружен с едно голямо „аха, добре, ама ти гледай да не правиш много снимки, че като те знам как не обичаш да ходиш на зъболекар, а пък обичаш да ядеш сладко, нека остане малко време до следващия зъб, който ще ти подаде сигнал, че нещо с него не е наред”.

Вярно, права е моята леля, защото тя ме познава добре и знае, че аз само в краен случай /разбирай при вече появила се от извесно време болка/, отивам на зъболекар.

Не, че докторката не е готина. Напротив. Добра е и лекува цялата ни рода, обаче аз все се „цепя от колектива” и независимо, че моята майка контролира нещата и тя ми пише часовете при докторката, все ми се удава да правя нещата по „моя си начин”.

А той, както можеш добре да се сетиш читателю, включва посещения при стоматолог само при обстоятелства, които изискват неабавната намеса на тези вид медицински дейности.

Та думата ми беше, че след като се докарах сам до този хал, че да имам проблем с въпросния нерв, ща не ща, се наложи да ходя всеки ден в кабинета на готината докторка, която още като ме видя и разбра, че положението е напечено, прегледа ме веднага „по спешност” и то наистина се оказа, че положението ми е спешно, защото следва веднага снимка на зъба и поредица от часове поне в продължение на цяла седмица.

Остави това, ами не било добре да се пека на слънце, да играя карате и т.н, за да няма болка.

Така че свежият полъх на басейна си остава една мечта, която дано да стане реалност, защото баща ми има работа, а майка ми не иска семейството да се разделя и да ходим сами двамата с нея на море.

Подозирам, че тя всъщност се страхува да кара до морето без баща ми, въпреки, че е добър шофьор, но като стана и тази гадост със зъба ми, нещата се подредиха повече от „прекрасно” и свежият полъх за мен се очертава да си остане ранното ставане и ходене до кабината на въпросната докторка пеша, че рано сутрин транспортът е нередовен, а ако майка ми или баща ми ме карат ще ми се вгорчи живота с ахканията и охканията защо не са ме “проконтролирали” като родители, за да предотваратят проблема със зъба или даже още по-лошо – защо не са идвали с мен на прегледа при стоматолога, за да разберат какво е сътоянието на зъбите ми и ако се наложи да ограничат до минимум моите любими храни за сметка на увеличената конусмация на мляко вместо кафе например.

Което си е направо един малък ад, предвид състоянието на моите зъби и любовта ми към машинката.

Така че, ако не искате да придобиете моя опит в областта на стоматологичните услуги, по време на лятната ваканция, когато единственият начин за свеж полъх е да отидеш на басейн и да разпуснеш подобаващо, ходете си редовно на зъболекар, обаче си намерете добра докторка, която да умее да те предразположи да седнеш на стола и да работи внимателно и на почивки с машинката.

Абе много е важно докторката да е разбрана и да има лека ръка, защото при моята е факт, че особено по-възрастните пациенти заспиват на стола, колкото и нереално да ви се струва това.

Така че обличам си якето и отивам на зъболекар след като си докарах това възпаление сам, защото сега осъзнах какво е да имаш проблем и да не можеш да се храниш като хората, да не говорим пък, че навън е студено, защото е седем часа сутринта.

Така че свежият полъх ще си го получа по пътя към зъболекарския кабинет, а то както се очертава и като гледам небето може и да има лека буря при това.

Блазе им на Ицо и Пламен, че ще ходят днес на басейна, защото дори и да има дъжд и вятър, там човек си почива, а има и мацки, с които можеш да се запознаеш на закрития бар като пиеш кафе.

Ама аз и горещо кафе не е добре да пия в момента, така че бая го закъсах както със зъба така и със свежия полъх от оставащите ми броени дни от лятната ваканция.

Че после не се знае дали сутрешният ми свеж полъх няма да продължи като се имат предвид резултатите от панорамната ми снимка на зъбите и от факта, че леля ми предложи тя да идва с мен и да ме кара до кабинета.

Така че, стискайте ми палци нещата да се развият по възможно най-добрия начин за мен, защото в противен случай към болката и не-дотам положителните ми мисли ще се присъедини и контролът на родителите ми, които току виж започнали да ме карат и те до зъболекарката.