Случвало ли ти се е да сменяш често настроенията си през деня?
Често ли си ядосан без причина или пък правиш от нищото нещо?

Ако си щастлив и се чувстваш на седмото небе колко дълго трае това ти състояние?

Май множко въпроси ти зададох читателю и това може и да те обърка.

Аз, обаче, често си сменям настроенията през деня, което както се оказва според видните медицински кадри в лицето на леля ми и чичо ми, хич не е добре за мен.

Да не говорим, че леля ми в прав текст ме обвинява, че така често си сменям настроенията, което не било добре, особено пък за момче.

Чичо ми е къде, къде по-тактичен в това отношение, защото той е по-склонен да разбере, че програмата ми е натоварена, че имам понякога толкова много за учене, че дори не мога да хапна като хората, а глътвам набързо един сандвич, което не е най-здравословното нещо на света.

Та думата ми беше, че след поредния семеен съвет, на който присъстваха всички заинтересовани страни, включая и аз като основен виновник за случващото се, се взе решение, при това с моето активно участие, да се опитам да се понауча поне малко да се справям с преходите си от гняв към радост и обратното.

Затова леля ми, след като изчете сума ти литуратура по въпроса ми каза, че имало една лесна практика, която много се използвала, за да изкараш всичко навън, а не да го задържаш вътре в себе си.

Та, практиката беше, когато нещо ти куца с настроението да се справиш бързо и да „превключиш” както каза леля ми, от яда и гнева към радостта или ако не можеш да се справиш с радостта, то поне да станеш малко по-спокоен, а не толкова гневен както си бил в началото.

Та техниката е следната:

Първи вариант /приложим само в домашни условия/, защото рискуваш да те вземат за нещо по-сериозно от това, че си гневен тинейджър.

Практиката е да блъскаш по една възглавница, докато ти олекне. Приложим е и при силна радост и при силен гняв. Всъщност той сработи по-лесно при мен, защото аз не мисля много много, а просто се втурвам и казвам неща, за които после съжалявам.

Ама нали съм пусто зодия овен, та хората обикновено ми прощават.

Втори вариант, който е по-лесно приложим и на обществени места, когато си сред приятели, които дори могат да се поучат от теб относно справянето с изблиците на гнева и радостта.

Всеки път, когато се почувстваш гневен или в прекалена еуфория, си поеми дълбоко три пъти въздух и си кажи мислено „Това има ли такова значение за мен, че да се ядосвам или радвам толкова много?”

Ако отговорът ти е „да”, тогава си помисли за колко време тази ситуация ще бъде от значение за теб. Може би ще ти държи влага за месец, два или три, но моят скромен опит доказа, че максимумът за мен е до ден-два.

Е, ако това не е достатъчно силно, за да те отрезви, тогава давай напред и се ядосвай или пък скачай от радост или както казва леля ми – лекарката, която ме въведе в тези практики, бъди като едно малко дете, което плаче от това, че не е получило шоколадчето, което иска, но в следващия миг оглежда любопитно света и вече е забравило, за какво се е е сърдило и не е говорило на родителите и приятелчетата си.

Да, ама ти си по-голям, така че някак си не върви да те сравнявам с това малко дете, защото така или иначе, ще ти се наложи да се справяш сам и с гнева и с прекалената радост и то без много, много да се „заседяваш нито в едното нито в другото”, както каза леля ми.

Така че приятели мои, ако имате моя проблем с тези силни емоции без добрата златна среда, ви препоръчвам горещо да използвате и възглавницата и дишането и ума си, за да спазите съвета на възрастните, при това възрастни с подобаващо медицинско образование, което вече не е шега.

По-добре сега отколкото никога, важи най-вече за моя случай, че той предвид зодията ми беше „по-така”.

Опитайте се да използвате съвета на възрастните ми роднини, подплатен с моя богат опит с тези практики, които ми помогнаха не на шега.