Звучи като в стар филм от дивия запад, но така или иначе не всички, с които се срещаш са ти приятни, нали?

Колкото и да си толерантен, колкото и да търсиш доброто в хората, не всички ще те харесват. Ти, от своя страна, също няма да харесваш някои хора, но щещ не щещ понякога ще ти се наложи да се срещнеш и с тях.

Някой беше писал, че живота е несправедлив и ти поднася узрелите и понатъртени плодове в една кошница и ти като бръкнеш в нея не е сигурно, че ще извадиш само екстрата качество.

От личен опит знам колко ти е кофти, когато дори и да търсиш само доброто, да се отнасяш добре, някой ти отвръща със зло. Някой, те гледа накриво, а ти дори не разбираш защо, след като си направил всичко по силите си, за да станете приятели или поне познати.

Аз никога не си бях задавал въпроса, защо става така, обаче и при мен се получи и то наскоро.

Сега си обяснявам защо моят приятел от детинство Пацо, винаги го наричаха „асоциален тип”. Мен ако ме питаш, всичко с Пацо си е наред, обаче той си има едно златно правило тези, които не го „кефят”ги разкарва безцеремонно и от малък си имаше пробеми с това.

Сега, като по-голям и вече тинейджър, с „определен опит”, той винаги ми повтаря, че действа така, защото иска да излиза само с „готини хора”, като в готините хора включва тези, които не се натягат и не се разправят за щяло и не щяло.

Това, което ме изненадва е неговата липса на интерес към това да научи, че на Надето например баща й работи в посолството на Мароко, а въпросното Наде яко го сваля, обаче Пацо не се кефи от това.

Не обича също така да му казват какво и как да прави, и наскоро си имаше яка разправия с моя баща, та и нашите виждания с него и готините хора, бяха скоро обсъждани и то не на шега.

Попитах го веднъж дали просто се страхува, да не го разочароват тези, които попадат в категорията на не-готините и получих едно голямо и категорично „Не” за отговор. Защото страхът си е страх, обаче животът е страх и любов, където доброто и злото съжителстват заедно и кое ще избереш си зависи изцяло от теб.

Разбрах, че Пацо не се страхува, когато и аз попаднах в няколко ситации, които ме обявиха за „асоциален тип”, а цялата работа беше, че вместо да отида на едно мероприятие, организирано от класната, аз се скатах.

На първо четене, не е нещо сериозно нали. Да, ама е класната, да ама е моят клас, и макар и да беше посещение на зоологическата градина, ми писаха един голям минус и ми лепнаха същия прякор като на Пацо.

Това и асоциалността не ми е много ясно. Питах и баща си без да влизам в големи подробности.

Беше наредено никой да не говори с мен няколко дена, докато нещата отшумят.

То така и стана, но на мен някак си ми остана неприятното чувство в стомаха, че те имат за несоциален, аз, човекът, който винаги е душата на компанията, който винаги дава пари на заем, винаги помага с домашни и задачи по математика.

Защо да съм асоциален, че предпочетох да пропусна отиването на класа в най-голямата жега да гледам животните?

Защо да ме е страх от това ми решение, а то така се получи, че повечето ми приятели, поради страх от училището и родителите си не ми говориха три дни?

Вие как мислите, а?

Трябва ли да се страхувам от хората, които довчера мислех за свои приятели, или да проявя разбиране, че тях ги е страх какво ще си помислят другите за тях?

И въобще добре ли е да се страхувам да взема решение, което ще ме направи „асоциален”?

Бих се радвал да споделите какво мислите вие по този въпрос. Да се страхувам ли от хората, които са около мен?

Пишете ни във форума на сайта на адрес www.teenas.bg/форум