Може би по-точното заглавие на тази статия би било „кои сънуват и кои – не”.

Да, ама по научни данни всеки човек сънува. Друг е въпросът дали си помни съня, защото, както обича да казва един мой приятел, чиято заветна мечта е да стане психолог, в сънищата може да видш неща, които да ти дадат решение на даден проблем.

Обаче аз не сънувам или поне не мога да ти разкажа нито един сън за всичките тези 14 години, през които живея на тази земя.

Виж майка ми и баба ми са нещо друго. И двете сънуват и двете си разказват коя какво видяла, как го видяла, дали е било цветно или черно-бяло и т.н

Добре, че си ги говорят тези неща в кухнята и то на кафе, че иначе ние с баща ми, който също като мен не сънува и не може да разбере как така ще ти разкажат основните етапи от живота на чаша кафе, много ще се дразним и ще се ядосваме, понеже ние двамата с него не разбираме това.

Обаче скоро четох една книга, която ми я даде Ицо /този, който иска да стане псохолог/ и там описват различни случаи на хора, на които сънят им е помогнал с конкретни напътствия за това какво да направят, за да подобрят здравето си и дори има и случаи на пълно излекуване.

Аз съм доста далеч от тези неща, обаче това не значи, че книгата не дава отговор на хората, които са готови да я прочетат до края, а не като мен, защото аз сигнах само до първите 30 страници от нея.

Обаче това, което ме впечатли е, че толкова много неща имат значение за съня, като например цвят, продължителност, звук, че и мирис. Явно ти трябва и вяра в това, че можеш да сънуваш.

Ето защо се изненадах когато, няколко дена след като прочетох въпросните 30 страници от тази книга и аз сънувах.

Бях в един влак, който се движеше бавно. Кондуктор беше моят учител по география, който не ме харесваше особено много, а и аз не правех нищо по въпроса, за да ме хареса, тъй като имах проблем с географията.

С това сънят приключи, но в паметта ми остана картината, където кондукторът – мой учител ни проверяваше стриктно билетите на всички, които бяхме седнали в купето.

Някак си не вървеше да питам майка си или баба си за значението на този сън.

Обаче реших да проверя какво ли може да означава това и потърсих в интернет.

Не ставаше дума да пътувам по средата на срока нанякъде. Затова реших да се концентрирам върху педантичността, с която моят учител- кондуктор ни проверяваше билетите и реших да приема, че билетите са свързани с уроците ми по география, а хората в купето, макар и да не приличаха на моите съученици, пътуваха с мен и чинно си подаваха билетите за проверка.

Ето защо реших да приема това като предизвикателство да седна и да науча няколко урока по география.

Тогава изведнъж се сетих номерата на билетите, които видях насън и побързах да отворя учебника. Имаше съвпадение и то още какво!

Номерата на страниците на уроците, бяха всъщност билетите, които видях насън.

Научих ги за няколко дни и в часа по география ме изпитаха на част от този материал.

Изкарах шестица, учителят беше доволен и от тогава и аз вярвам на сънищата.

Да не говорим, че бях пропуснал един много съществен момент, който, ако се бях сетил и не ме беше срам да го споделя с моите съученици беше, че се чудех през цялото време какви бяха тези номера по седалките в купето, след като нямаше уроци на съответни страници от учебника по география.

Страници с такива номера нямаше, ама имаше такива номера в класа и ако се бях похвалил какво съм сънувал, най-малкото Ицо и Пацо също щяха да знаят, че ще бъдат и те изпитани, нищо че имат добри оценки.

Затова в бъдеще не само ще зная, че и аз мога да сънувам, ами ще се постарая да поразбера това онова от майка си и баба си и най-вече ще си записвам в едно тефтерче цифрите от съня, за да не изгори още някой от приятелите ми.

Не, че си признах, защото все още тренирам това нещо с тълкуванията на съня и чета в различните форуми. После, ако нещо не ми е ясно, сядам в кухнята и пия кафе с майка си и баба си и внимателно слушам.

От време на време се притеснявам за баща си, защото той все още не вярва, че сънува и не може да разбере как така изведнъж станах такъв голям любител на кафето, че и сам си гледам на кафе.

Обаче знае ли човек.

Сънят ми помогна с конкретни насоки кои уроци да чета, защото ще ме изпитат върху тях.

Може пък в кафето да видя кои задачи ще ни дадат на класното по математика, например, а с помощта от страна на майка ми и баба ми, може пък и много по-детайлна информация да получа, не мислите ли?

Какво по-добро от това – да учиш определени неща, които ти се дават насън, а ако нещо не ти е ясно да го доизясниш като си гледаш в чашата с кафе.

Просто кеф, да не говорим за икономията на финансови средства, които могат да се използват вместо за уроци за толкова други приятни неща.

Все още се уча, но постепенно „надобрявам”, така да се каже, така че нищо чудно в скоро време да давам уроци по разгадаване на сънища и гледане на кафе, а като се има предвид колко тефтери изписах и в колко форуми членувам, това си е направо един сигурен доход за повече джобни, да не говорим за по-голямото ми влияние в училище, че те добрите новини се разпространяват бързо.

Ако вие също сънувате или гледате на кафе, може да споделите своя опит във форума ни.