Това, скъпи читатели , както добре знаете, е едно обикнато от всеки ученик изречение, което все го връхлита към края на лятната ваканция. Уви, това „пожелание” е като история за Пепеляшка – в полунощ на 15 септември (или малко по-късно) всички бляскави надежди и очаквания се превръщат в тумбести тикви, пълни с правописни грешки и мишки, които се крият в бъчвите за вино от страх, че идват входните тестове.

Дори и да не обичам равносметките, в края на всяка учебна година си прехвърлям изминалите месеци като на лента, отбелязвайки важните събития, хубавите моменти и в учебен план – прогреса ми. Защото все пак ходим на училище не само за да получаваме знания, но и за да ги надграждаме, нали?

В началото на всяка година е редно да се нахъсаме, да се мотивираме и да чакаме с нетърпение отново да бие звънецът. Може би родителите си мислят, че всички правим това, но истината е съвсем друга.

Краят на лятната ваканция е съпътстван от умора, нерви, мързел и не случайно –  палването на надеждите за една по-успешна година – защото вече всичко започва на чисто, материалът е нов, тетрадките също, „починах си, готов съм за това предизвикателство” и разни такива мисли…

И тогава вятърът на реалността угасва това току-що запалено кибритче и тетрадките вече се пълнят с думи, цифри, рисунки от скука, а бележниците с оценки. И всеки си казва „Causa perduta”. Мотивацията никаква я няма, пред всекиго стоят само бяла дъска и някой даскал, който моли за внимание.

Ще се опитам в следващите редове да изградя една малка стена, която да не пропуска вятъра на реалността, в случай, че вашето пламаче все още гори.

Или другояче казано, ще се опитам да полея мотивацията ви, преди да е увяхнала от лошите метеорологични условия в страната, наречена училище.

Първият ми  и може би единствен съвет е просто да се мотивирате прекалено много. Всяко нещо се започва с малка стъпка, слага се едно камъче, върху него друго, а не цял чувал наведнъж, нали?

Затова просто внимавайте колко кибрита ще запалите. Като за начало препоръчвам да се задоволите с едно малко пламаче. И ако успеете да го опазите от бурните ветрове през първите учебни дни, прибавете още огън, още мотивация. И така добавяйте по-малко, бавно и внимателно, съсредоточено. И без да осъзнаете, учебната година вече ще е към края си и вместо пепел от пропилени обещания и надежди, в ръцете си ще държите здраво един голям буен пламък, който е преодолял препятствията.

Мисля, че ще е твърде скучно да ви давам банални съвети за учене, защото всеки учи по различен начин, но мотивацията за учене е една и съща. Ако успеете да я опазите дори когато угасва, а това ще е случва често, ще сполучите. Защото в крайна сметка училището не иска хора, които да изяждат учебниците с термините и задачите. Образованието иска хора с блясък в очите, ей такива пламъци мотивация, за които ви говоря. Пламъци, които да разпалват интереса към предметите. Пламъци, които да осветяват тъмните ъгълчета на съзнанието, за разбутват мързела и да го превръщат в двигател.

Пламъци, които да карат всеки един да дерзае да научи повече.