Здравей отново Читателю,

Нека ти задам въпроса “Ти смяташ ли се за добър?”. Не, не е нужно да ми отговаряш сега, просто си помисли какво би отговорил на този въпрос.

Защото отговорът му крие много неща, той разкрива твоите най-скрити мисли и очаквания, които ти си заровил дълбоко вътре в себе си и до които имаш достъп само, ако поискаш да осъществиш такъв.

Ама че и аз го казах, тегаво, тежко, завоалирано, защото така или иначе и аз като теб не искам да се напъхвам в дълбочината на тези мисли и очаквания, които имам към себе си.

Да,… не е лека тази работа с мислите, да не говорим пък за очакванията, които всеки има.

То моите, ако се позамисля поне малко, не са само “цветя и рози”, дето му викат някои. То си има едно вътрешно недоволство, един вътрешен монолог, да не кажа и диалог, че колкото и да не си признавам пред другите, сам себе си съм разочаровал с нещо, което е могло да бъде по различен начин.

Ех, очаквания и очаквания, ех непукизъм ама и не пък чак такъв, че да не видиш, че си се издънил – при това яко. Ама пък трудно е да си признае човек, макар и вътрешно да го осъзнава, не е ли така?

Е, а я сега се виж къде ти отиде въпроса със самочувствието, не само мъжкото…

Тази вътрешна критика, колкото и да не й отдаваш  вниманието си, понякога доста те разочарова и те разяжда отвътре, нали?

А това, имам предвид целият този процес на недоволство, съмнения и очаквания, дали ни помага с нещо, според теб?

Ще кажеш, че ни прави по-умни и по-добри. Да, ама целият този вътрешен монолог, който често прераства в диалог – ти от едната страна и твоето вътрешно чувство на дискомфорт от друга, че в нещо си се провалил, не прави нещата по-добри, поне според мен.

Ето защо когато нещо добро се появи започва голямото разследване и разглеждане на нещата под лупа.

“Защо ми се случва това- доброто де?”

“Ами какво ли ще стане след него?”

“Много хубаво не е на добро!”

И все неща от този род започват да ти се въртят в главата.

Припозна ли се и ти в картинката, Читателю?

Да, и хората са го казали, че много хубаво не е на добро. Именно – хората ти го казват, така че ти кой си, че да го отричаш.

Обаче и тук има едно простичко нещо и то е да се опитваш и ти да правиш поне по едно добро на ден, ама така отвътре да ти идва то, а не по задължение. Или пък, защото аз съм писал така. Защото аз също съм от хората, които казват по-горното нещо.

И, повярвай ми, Читателю, това по-горното нещо е доказало проверката на времето, така да се каже.

Ето защо е добре не само да творим добро, но и да го правим без много да мислим и да премисляме, защото това убива ентусиазма на процеса на правенето на добро.

Но, от друга страна, от личен опит ти говоря,Читателю, не е добре да правиш непоискано добро, ако така са те учили, защото това също може да се върне при теб под формата на неща, които не си  и допускал, че може да те застигнат.

Защо ти говоря така ли? Първо, защото аз доскоро си блъсках главата, за да разбера, някои неща, които наскоро се случиха в моето семейство и второ, защото разбрах от една възрастна леля в рода ни, че всеки си има неща, за учене, няма да казвам уроци, че не искам да бъркам нещата с тези, породени от родното школо.

Така че, аз те приканвам, Читателю, да се опитаме да творим поне по едно добро в живота си, а ако усетим, че нещата не вървят както ние ги искаме, или пък, че на нашето творение се отговаря със зло, просто да отидем в Храма на сърцето първа част и Храма на сърцето втора част и да попитаме къде сгрешихме и защо се получава това.

Както вече писах тази вътрешна база данни, този вътрешен храм, ще ти даде невероятни съвети, за това къде и как нещата се бъгнаха.

То ще ги помогне да станеш по-добър творец на доброто.

Как защо ти е нужно това?

Ами нали си чувал приказката “Добро при добро отива”.

А има и друго – добро ли твориш, ти добро и ще посееш, а това пък ще ти помогне да бъдеш по-доброжелателен и не тъй критичен вътре дълбоко в себе си, защото твоят вътрешен свят твори и живота ти, така че бидейки творец на доброто за другите, ти и това добро ще извикаш в живота си.

Просто, пробвай и виж дали можеш да станеш творец на доброто поне за седмица време. Запомни- по едно добро на ден е напълно достатъчно, а ако има проблем попитай сърцето си.

Опитай и виж, как творенето на добро ще бъде при теб.

А, после ако искаш пиши и на сайта на www.teenas.bg , за да почерпим и ние от твоята опитност.

Успех!