Да се приемаш такъв, какъвто си. Звучи простичко, но на повечето от нас на практика им е много трудно да го направят.

Обществото, училището, родителите и роднините имат изисквания не само към тях самите, но и към теб и тежко ти и горко, ако не отговаряш на очакванията им.

Приятелите също. Е, поне някои от тях също се пробват да поставят това и онова на дневен ред в списъка ти със задачите, но човекът е така устроен, че винаги да се съревновава със себе си и с другите, като се стреми да покрие техните стандарти.

А тук става дума преди всичко за теб, за твоето отношение към теб, за качествата или талантите и дарбите с които си различен от останалите и понякога ти и трудно да се впишеш в рамките, които другите ти поставят.

А замислял ли си се за рамките, в които ти сам се поставяш?

Тук не става въпрос за това да няма правила или норми на поведение, а че ти е трудно понякога да приемеш недостатъците си или че не си перфектен за нещо, понеже обществото и средата го изискват от теб.

Училището, съучениците, приятелите ти от детинство, родителите и близките ти, дори и случайните минувачи по улицата имат претенции към теб, защото те оглеждат как си облечен, за какво говориш и негласно те преценяват колко струваш едва ли не.

Живеем в един забързан свят, където времето и технологиите се надпреварват не на шега.

Съревноваваме се със себе се, с другите, а дали се чувстваме комфортно от това?

Да, ние живеем в огледален свят и „каквото повикало-такова се обадило” ще ми възразят някои от вас.

Но, да се съревноваваш със себе си, без дори да си даваш сметка за това, не е най-доброто на което си способен, нали?

Ако не се сещаш сега да спреш поне за миг и да си помечтаеш за себе си, за това какво искаш и желаеш за себе си, сега е моментът да го направиш.

От опит глава не боли, нали?

Защото след като се поспреш поне за миг, два, ти ще се приемеш като едно прекрасно същество, което греши от време на време, което понякога не е на висотата, на която изискват всички около него да бъде. Ти си такъв и си различен от останалите, така че твоето различие не е моето, така да се каже.

А разликата трудно се приема.

Не си съгласен?

Я си спомни как някой реши задачата по-добре и по-бързо от теб.

Да, но например, той не може така добре да пише есета, да прави хербарии и винаги има нещо, което ти правиш по-добре или по-зле от себе различните. То ти е дадено, то може да бъде я хоби за добро развлечение, я ясна логика и математически умения, които ще ти служат добре и в живота занапред.

Приеми се. Достатъчно е не само да го помислиш, а и да го направиш на практика.

Просто кажи си наум „Аз съм различен, аз съм щастлив и се приемам със слабостите и грешките, защото моята разлика прави света!”

Има достатъчно място за всички под слънцето, то ни е дадено по рождение, защо да се борим и съревноваваме за него сега?

Имам семейството, имам и себе си. Аз се приемам. Точка. Достатъчно. Аз уважавам и обичам родителите си. Аз уважавам и обичам сам себе си – няма разлика, има различия, има многообразие на хора и форми, на различна природа. Има приятно и неприятно, но има разбиране. Първо за себе си, после за другите. Аз съм света.