Някак си се получи кофти, че посветих цяла статия на баща ми, а нито една за майка ми.

Обещавам, поне на първо време, да те пощадя читателю със словоизлияния за баба ми и как тя ме отгледа.

Ако пиша за едната си баба трябва да пиша и за другата, а ние сме голяма рода и ако си изредя роднините по първо коляно, сайтът на www.teenas.bg ще трябва да се превърне в сайт за фамилни консултации.

А идеята тук е да имате думата вие – читателите и да споделяте помежду си различни въпроси по теми, които ви интересуват.

Та, искам да кажа няколко думи за майка си, защото в едно семейство е добре да има хармония и баланс, нали.

Така че не е добре да съм благодарен на баща си, а да „отсвирвам” майка си, така да се каже.

На практика, хората, които са мои приятели винаги са се възхищавали и продължават да се възхищават от майка ми. И това следва да е така, защото майка ми не само, че носи името на майка Мария, ами на всичко отгоре е и лъвица.

Родена е на деня на празника на Богородица, което е голяма икономия на финансов ресурс, защото има рожден и имен ден на една дата.

Направо кеф!

Та, повечето ми приятелки и приятели силно искат да имат същата майка и винаги ми заявяват каква „шестица от тотото” съм извадил с такава майка.

Да, ама те не знаят, че монетата име две лица, така че е много трудно да отстояваш позицията си пред един лъв.

Тя е била човека, който винаги ме е наказвал, много пряма и уверена в себе си. Не си спомням, тя някога да не може да разреши даден проблем или да няма повече от три възможни отговора на един и същи въпрос и то с такава точност „уцелва десятката” ,че просто понякога съм искал ей така да се затрудни или замисли.

Защото, не дай си боже да се замисли, тогава наистина нещата се решават кардинално и няма пет-шест.

Силата на комуникативните й умения ми идват в повечко с желязната логика, вложена в тях.

И после се чудя, защо приятелките ми искат да приличат на нея.

По-тежкият случай е, че и приятелите искат същото.

Омръзнало ми е от комшии, които звънят на вратата и започват „Марианче, ти понеже си умна и знаеш положението …” и следва въпросното нещо, което трябва да се разреши.

Къде беше майка ми в картината на въпросната астроложка?

Добре де, ще ви разкажа.

Майка ми, доколкото си спомням бяха прозорците, на които бях сложил кокетни перденца и вратата, която при мен, ако си спомняте, беше затворена с голяма и здрава ключалка.

Та тези атрибути, ми рече компетентно астроложката говорели за „липса на комуникация с майката”, което просто ме втрещи.

Че аз определено се жалвам на майка си и аз започвам с думите „Абе, мамо аз…” независимо от часа на деня и нощта.

Така че в случая мрънкащият и искащият съм аз и хич и не ме вълнува тогава присъствието на „дървото-баща”, за което знам, че също ще ми разреши проблема, ама някак си така първосигнално се сещам и „тичам” при майка си, защото така съм си свикнал, а знаем, че навикът е твоя втора природа, нали.

Ето защо искам да благодаря и на майка си, макар, че често сме с нея в конфликт и „на революция”, защото нейният силен характер, добре обмислените различни варианти на действие в забатачена от мен ситуация, нейната упоритост, желязна дисциплина и логика понякога ми идва малко в повече. Тя има много по-силно пасивно присъствие от бащата- стабилно дърво.

Макар и много да те обичам мамо и често да стоим от различната страна на монетата твоето пасивно присъствие е къде къде по осезаемо, мощно и необоримо дори и за малките дневни неща.

Не случайно си цар в животинското царство, защото тука, в света на човеците ти показваш не рев и отворена паст с челюсти които всяват ред сред животните, а силно и много мощно присъствие, което ти дава възможнст за добра, дори отлична комуникация, която понякога ми утърва, а понякога – не.

Така че, както всяко правило си има изключение, така и нашата „пасивна” комуникация е някой път е действена, друг път – не, защото моето детайлно анализиране на „това да това не” понякога ти идва май в повечко, за което се извинявам, защото тук не става въпрос за това, кой над кого надделява, а просто е израз на обич и едно голямо „мерси”.

Благодаря ти, че си моя майка и въбще не давай ухо на приказките на астроложката, защото тя прави просто анализ на базата на определени по дебелите учебници по психология, астрономия и астрология неща.