Звучи като в стар изтъркан филм или като попълване на анкета онлайн, но толерантността е особено ценно качество в нашия век.

Векът на новите технологии и интернет, на различните хора, етноси и националности, които срещаш всеки ден по улицата, всеки забързан с собсвения си ритъм и всеки с належащи дела за изпълнение през деня.

Затова е добре да се замислим, поне за миг, дали сме толерантни към цялото това изпъстрено многообразие, с което е пълен светът.

Естествено и аз не се бях замислял дали съм толерантен или не съм, защото аз по-скоро се виждах в светлината на доброто момче, на добрият човек, който винаги иска да помогне и се впуска да помага, дори и да не са му поискали помощта.

Обаче доброто не е равнозначно на толерантното и това го разбрах не само от новините и форумите онлайн, които изобилстваха от неща, които нямаха нищо общо с толерантността.

Дали зачитам границите на другите?

Да, но толерантността е нещо повече от това. Защото толерантността означава да си търпелив към живота и различията на другите, а не да мислиш, че ти си правия, а те –не, че твоето поведение е за пример, а тяхното –не.

Толерантността проявява търпимост към различията и тук нямам предвид предпочитанията към жени, различни от бялата раса, защото те били по-екзотични, по-покорни и т.н както проповядва вуйчо ми, а е именно тази търпимост към различното и добро отношение и поведение към него – другия , което не винаги ми се случва и аз да изразя.

Циганин или ром, африканец, индиец или индианец – не искам никого да обидя, но и честно да си кажа и аз на моменти се имам за „по-така”, когато се сравнявам с някоя раса различна от бялата.

Не знам дали е въпрос на самочувствие, което идва от парите на баща ми или пък осъзнавам напълно властта, която имам над майка си, но едно е факт, че макар и да съм добро момче, че макар и баба ми по майчина линия да ме е гледала, а бабите както всички знаят разглезват, но да си кажа право на моменти се усещам, че не съм така толерантен и то не само към скитниците по улицата, но и към хората, които не влагат много мисъл и желязна логика.

Защото ако не е умът в главата ни, тогава по какво се различаваме от животните, въпреки че стадното чувство е добре известно сред моя нов и стар клас и то ни държи задружни може би, но само може би, и донякъде толерантни към учителите. Все пак ние сме деца и като такива би следвало да имаме някакви привилегии пред възрастните, нали?

А те учителите, както и родителите са затова, да изискват, да пишат двойки и да налагат наказания, ако сме непослушни.

Така че щеш не щеш се подчиняваш на техните правила, а те от своя страна могат да бъдат изключително „нетолерантни” към нас.

Да не говорим, че понякога съм изключително нетолерантен и към себе си, защото се укорявам, че искам да живея по по-различен начин, а не както родителите ми смятат за добре.

Така че общо взето не съм много наясно с това нещо „толерантността” и по-важното, как по-точно да я „вградя” в живота си, защото както майка ми обича да казва :дори и да учиш в чужбина ти си гражданин на тази страна и като такъв трябва да следваш българските правила и норми, а толерантността към хората е също неотменно качество на българина, нали?

Така че приятели мои, ако и на вас нещо ви куца с толерантността или пък ви куца нещо в друга област като любовта и готините мацки наоколо, които само знаят да флиртуват, ама спират само до тук, може да пишете във форума ни на добре познатия ни адрес www.teenas.bg/форум/.