Когато се случва трансформацията, тя идва отвсякъде. Не знаеш какво ново те очаква, какво следва да премислиш и най-вече – какво да предприемеш, за да си в час с нещата, които се случват. Трансформацията е нещо, което просто ти се случва и няма нищо общо с логиката или пък с предначертаната цел, която си следвал или искаш да осъществиш тук и сега.

Тя е като това неосъзнатото, което, така или иначе, го имаме на пътя си, не можем го избегна и в резултат се получава така, че нещо съвсем различно влиза в живота ти.

Аз много се пънах, мислех и премислях какво е това нещо житейска мисия и как да направя така, че да я науча навреме, за да мога да я следвам.

Оказа се, че не помага нито гледането на кафе, нито четенето на определени книги, защото, така или иначе, ти няма как да знаеш кога и как ще те застигне това нещо наречено трансформация.

Тук не става въпрос дали ти я искаш или пък не чак толкова. Защото трансформацията идва така сякаш ти никога не си я очаквал или пък не си си представял, че тя е такава и може да те застигне ей така изведнъж.

Тя просто идва да те навести за определено време, стои за малко в живота ти и после те оставя сам да си сърбаш попарата без да се интересува дали си подготвен за нея и как ще придължиш живота си след нейното безцеремонно нахлуване.

Защото трансформацията дори и да е по желание, не винаги те сварва подготвен и може би в това е нейното очарования или магия дори.

Тя не те пита дали си готов, дали я очакваш, защото нахлува в живота ти изведнъж неочаквано и колкото и да мислиш и да премисляш след нея тя вече е факт, има я, жива е.

А трансформацията не винаги е лежерна, лека и хубава, защото изисква да загърбиш познатото, да промениш старите навици и да я приемеш, щеш или не, защото едно е винаги сигурно – тя те изкарва от добре познатото дори и да е доста некомфортно то.

Тя ти дава нов старт и насока, ако ти я видиш, разбира се. Тя не дава толкова ясни инструкции както ни дава ума.

Тя те заставя да загърбиш старото, да промениш нещо в живота си, а повярвай на опита ми, тя понякога така те изкарва от орбита, че не знаеш кой път да хванеш, та камо ли пък посоката.

Ето защо е доста страшничко да имаш трансформация в живота си. То не е речено непременно ти да я искаш, да я викаш и да я търсиш, защото трансформацията сама ще те застигне, когато най-малко я очакваш, за да ти напомни за себе си и за това, че е нужно да вървиш напред и да направиш нещо с живота си.

Да, не е никак лесно да се опълчиш сам срещу нейно величество трансформацията, защото тя е уж една такава невидима, една такава тихичка, обаче не обича хич да отстъпва и да оставя за после нещата. Тя идва да ти напомни за себе си, за това, че я има и ти си длъжен да се съобразиш с нейното присъствие.

А това присъствие може да бъде много силово и много дразнещо, ако не искаш да имаш промяна. Дори и да има вариант и да ти се отваря вратичка за такава.  Защото обикновено такава вратичка не ти се дава, а се изисква да започнеш да следваш промяната, да примеш трансформацията и да следваш инстинкта си, защото тук логика няма. Няма и предварително разписан план за достигането от точка А до точка Б. Така че няма водачество и няма предварително разписани цели, няма за какво да се хванеш като логика, цел и посока,  а трябва да следваш интуитивно откъде духа вятъра и накъде те носи трансформацията.

Тя може да те води навсякъде и да не ти оставя време за мислене. Но може и да направи така, че да си принуден да следваш нова посока, а всичките стари неща да ти бъдат отнети, да изчезнат стари приятелства, стари професии, носили доход години наред. Тук няма логика, няма посока, иска се хъс единствено да следваш сърцето си, да слушаш интуицията си и да видиш докъде ще те доведе тази трансформация.

А тя далеч няма да е единствена. Ще има много след нея. Но зависи от теб как ще приемеш да я следваш и какво ще направиш, защото и хората са го казали, че всяко начало е трудно, но след всяка трудност идва промяната, а тя е винаги за твое добро и винаги те води към по-добро.

Успех по пътя на трансформацията, защото днешния дискомфорт е утрешна нова надежда за нови приятелства, нови доходи и нови посоки за преоктриването на света.

На твоя собствен вътрешен свят. На външния такъв. На света, който чака да бъде за тебе такъв, какъвто ти би желал да го сътвориш. Крачка по крачка, с  малко любопитство, надничайки зад рамото на трансформацията ние преоткриваме първо себе си, а после и света.

Така че нека кажем едно голямо “благодаря“на трансформацията, за това, че всички я имаме в живота си и че тя ни навестява по такъв начин, който ни кара да се променяме. Защото за добро или за зло промяната е движението, при това само нагоре и към себе си, за да трансформираме  първо себе си, а после и света.