Здравей Читателю,

Нещо напоследък нещата ми така се завъртяха, че времето ми все е кът.

Кът и то какъв! То не бе учене след ваканцията и поредните празнични дни, то не бе преговор на едно, на друго и докато направя това или онова и той денят взел, че свършил.

Да, не е добре това с дългото и напоителното учене – от мен да го знаеш. При това, ако си запознат с някое и друго от творенията ми, то няма как да не си разбрал, че аз, Приятелю, обичам да експериментирам с нещата и да уча нови такива, които ще ми разпредeлят по-добре времето през деня. Че то още малко остава и няма да имам време и за спорт, а това хич не е добре.

Как все така ми се получава, че и със и без упражнения и практики, нещата ми ту вървят, ту – не.

След като се консултирах със сестра си, която доста неща ми разказа за човешката природа и психика, а на нея няма как да не й вярвам – нали учи медицина и чете едни дебели книги, просто не е за разправяне. Та след като тя ми разказа някои неща, аз пък се поразрових в нета, а той чичко ти Гугъл, само това и чака – още не си написал фразата в търсачката, а резултатите и предложенията започват да излизат – кеф ти туризъм, кеф ти коли или инженерни науки.

Направо да те хване страх.

То не бе инфо, то не бе чудо. Абе аз не мога да си науча за утре, че не ми стига времето, а камо ли да чета инфото в нета.

Затова, разбрах, че трябва сам да му намеря начина да си разпределям по-добре времето, ама затова си има разни практики, но не и да се дразня, когато нещата ту вървят, ту-не. При това генерлно не вървят или пък вървят.

Ето защо реших да направя една медитацийка – кратка е, ще ти я споделя и на тебе Читателю, защото всички сме го закъсали с туй ту вървене ту буксуване.

Та след медитацийката ми светна ясно, като снимката на електрическата крушка в учебника по физика, че колкото и да се пъна и да се мъча, като не става и не става, е по-добре да направиш  нещо друго, нещо различно, за да видиш дали ще ти се получи и то.

Не, не е пораженческо, никак даже, вярвай ми. Нали знаеш, че овните са водачи, те бая вървят с рогите напред. Обаче, това, което ме светна е, че когато не стават нещата и се заинатиш да продължиш да ги вършиш, става по-зле.

Ето защо е добре да направиш нещо друго, нещо различно, а после да се върнеш на това – не- вървящото. Просто му дай време да поотлежи и виж как ще ти се получи.

Явно си има време за всичко. Явно не всичко можеш да контролираш, така че пробвай и виж следващия път нещо, когато не ти се получава, да прекъснеш да го правиш и тикаш, за да се получи. Опитай се просто да превключиш на друго и да видиш дали ще ти се получи и то.

А, какво ще стане, ако и второто забуксува ли? Ами, ще пробваш с трето, както направих и аз.

Е, ако пък нищо не ти се получава, то е от ясно по-ясно, че трябва да си пренапишеш списъка със задачи и да се пробваш утре, след като днес не върви.

Каква беше медитацийката ли?

Простичка е. Стоиш със затворени очи и вдишваш дълбоко през носа и издишваш през устата поне пет минутки. После питаш защо това не върви и какво да направиш, че да тръгнат нещата. Първото, което ти дойде наум е твоето решение, колкото и нестандартно да ти звучи, защото, както вече съм писал, тогава се включва интуицията, а тя има повече отговори за теб отколкото ума, понеже има повече знания, вкоренени от миналото ти. Поне така ми обясни сестра ми при нашия разговор относно това, какво да направя и как да си разпределя времето и задачите, когато нещо ту тръгне, ту спре, за да мога да отида на заветното карате.

Ето защо те приканвам Читателю, да се опиташ и ти да направиш това, когато нещати ти ту вървят ту –не.

Разбира се, ако искаш може да пишеш за своя опит на сайта на www.teenas.bg