Изпитваш ли любов и състрадание към себе си и въобще наясно ли си какво е да се самоуважаваш?

Какво е уважението. Това е чувство или по-точно способността да изпитваш положителни чувства към себе си без да искаш нещо да променяш или да си търсиш недостатъци.

Самоуважението е да имаш /и по-важното да показваш и изказваш по всякакъв начин/ висока оценка сам за себе си, без да искаш или да търсиш доказателство за това. Или казано с други думи, да се приемеш изцяло такъв какъвто си, а не да си търсиш недостатъци и кусури.

С две думи самоуважението е „да не търсиш под вола теле”, защото като търсиш винаги ще намериш нещо, с което не си съгласен, нещо, което искаш да подобриш и така до безкрайност ще се завъртиш в едни омагьосан кръг, който продължава да те върти, дори и когато животът ти вече не е същия и си доказал на себе си, на роднините и на близките си, че си добър, че си успешен и си направил нещата по най-добрия възможен начин.

А нали знаеш, че всеки уважава или най-малкото се впечатлява, от това което си изпълнил било то малко или голямо, защото когато има резултат има и действие, което е довело до него.

Та въпросът ми беше за самоуважението и то преди всичко за това самоуважение, за което да не ти е нужно да правиш нещо, т.е. без да има получен конкретен резултат.

Говоря от чисто емоционална гледна точка за отношението ти и уважението ти към самият теб.

Защото ти си си най-голямият и най-тежък критик – нали така?

От личен опит зная, че обикновено не боли така силно, когато другите те критикуват или ти намират недостатъци както ако сам се критикуваш и си търсиш доказателства за това, че в нещо не си успял, все нещо не си догледал или пък в нещо /не дай си боже/, си се провалил.

Именно, поради тази отличителна човешка черта все да си търсим слабите черти, а да недоглеждаме положителните си качества и да не се самоуважаваме достатъчно е добре да обърнем по-голямо внимание на собствените си положителни черти.

Тук не става дума за това, че е нужно от време на време да се променяме, къде по-малко, къде повечко, защото не става дума изобщо за баланс на плюса и минуса. А, както ни е добре известно от математиката този баланс дава нула, която в нашия случай означава едно ново начало и нова игра с живота.

Това, което искам да кажа и то на много висок глас, за да прикова вниманието ти е, че ще ти бъде от голяма полза ако започнеш да се приемаш такъв какъвто си, защото приемеш ли се без критика и вина, самоуважението е следваща стъпка от нещото, наречено живот.

Самоуважението идва впоследствие. То е резултат от предишното ти решение да се харесваш и приемаш заедно с плюсовете и минусите си, защото ти си просто човек, един от многото прекрасни хора, с които е населена планетата земя.

Човек, който има блестящо бъдеше след училищната скамейка и по-важното – имаш своето собствено място в настоящия прекрасен момент, но за да усетиш прекрасните мигове на настоящето е добре да обърнеш малко повечко внимание на себе си, защото ти си силен по своему и колкото по-скоро разбереш това, толкова повече уважение ще изпитваш към себе си тук и сега.

В следващата статия ще разгледам защо самуважението кара и другите хора да започнат да те уважават.