Колкото и сериозно да звучи думата-училище, много често там е мястото където възникват най- смешните и забавни ситуации. Мисля, че не е необходимо да напомням това, че училището не е само: „даскало”, където онези учители ни късат нервите, а ако се „погледне” в класните стаи, понякога е наистина незабравимо забавление с „изцепките” с участието на „там присъстващите”.

Понятието училище има няколко основни определения, според възрастовата група и това, точно кой го употребява-чистачка, учител, ученик, родител. Според всички възрастни хора, става въпрос за вид учебно заведение, което хората посещават обикновено в своите детски и младежки години, за да придобият знания. Според повечето от младите, посещаващи го, то е кратко и ясно- досадно задължение. Много по-приятен начин за протичането на този тип задължения е – хумористичният поглед върху тях. В училището всъщност има доста забавни ситуации, които по-често не стават много популярни. На тези редове ще ви разкажа за няколко такива ситуации – напълно реални, но без да издавам подробности, за да не постъпвам клюкарски.

В първия случай става дума за учителка която дълго време преподавала освен на своите ученици и по заместване, та след поредния дълъг ден тази учителка се прибрала вкъщи и се захванала с домашните задължения. Започнала да приготвя боб. След като го сложила на котлона, не минало много време и бобът започнал да ври. Със завирането си бобените зрънца започнали да се удрят в съда и да вдигат познат шум- бум, тряс, пук, прас, но реакцията на учителката, била провокирана от прекаленото стоене в училище и контакти с учениците. Тя рязко се обърнала към тенджерета с непослушен боб и му казала едо недвусмислено-„шшшшт”.

В следващата история става дума за малкият четвъртокласник Мишо. В час по български език той упорито вдигал ръка на всички въпроси, които учителката задавала и когато най-после му позволила да говори, малкия споделил с нея:

– Госпожо, а вие помните ли, когато в 1-ви клас исках да сменя сестра си за котката на Ники, много я харесвах тая котка и исках да се отърва от сестра ми.

Учителката приела признанието, просто като едно силно желание на детето да комбинира полезното с приятното.

Някои думи звучат някак по-различно от значението си и точно най-малките деца имат склонност без да искат да го променят, при това наистина невинно. Сигурна съм, че всеки може да се сети за някоя думичка, гордо разтълкувана от малък ученик, като например случая, в който учителката пита класа, от коя дума произлиза думата-пиянист и веднага-гора от ръце. Когато г-жата дала думата на един от учениците, той със силен глас той заяявил

• Пиянист ли, ами…пиянист, произлиза от пиян…

Останалите ученици по никакъв начин не се възпротивили на този превод в ефир, от което станало ясно, че думата пиянист неоспоримо произлиза от прекомерната употреба на алкохолни напитки и пиянистите се подвизават по баровете, кръчмите, предимно, а защо не и таверните.

Това са истории, в които главно участват по-малките ученици, а както знаем безкрайно много са забавните ситуации с важната роля на по-големите, а дори и „вечно сериозните” учители, не пропускат по някое участие в такава ситуация, така че нека училището не се приема само като изтезание, а и като шанс за забавление, докато понаучим нещо ново.