(Втора част)

Чуваш ли гласа на сърцето си, Приятелю?

Или забързан в ежедневното учене дори не забелязваш какво ти нашепва сърцето?

Ако си като мен амбициозен тинейджър и ученик сигурно си мислиш, че нямаш време за учене, време за спорт, време за вашите, та какво ли остава за време за слушане, пък било то и от твоето собствено сърце.

Да, наистина честичко се получава така, че забързан в многото дейности, с които и без това е изпълнен денят ти, дори не ти остава достатъчно време за теб самия, да не говорим, че не е лесно човек да се научи да чува и слуша сърцето си.

Има обаче едно съкровено място вътре във всеки един от нас, което си е само твое. Това е твоето силно туптящо в гърдите сърце.

Това свещено място е вътре в теб,  то е изцяло независимо от  чуждата воля и желания и не подлежи на програмиране и стрес от външния свят.

Да, точно така, правилно ме чу,  Приятелю!

Това място не подлежи на контрола на стреса, на забързания ти ежедневен живот. Защото това място е изцяло откъснато от динамиката на външния свят. Нещо повече! Това място е храм. Храм, в който само ти можеш да стъпиш, да бъдеш насаме със себе си.

Как да стане така, че да влезеш в този твой свещен храм е също начин, зависещ изцяло от теб. Той е уникален сам по себе си. Да влезеш вътре и да останеш сам със себе, си с твоите най-дълбоко заровени мечти и желания.

Защо трябва тези мечти и желания да са така дълбоко навътре заровени ли?

Ами, ти ми кажи. Или може пък да не осъзнаваш, че имаш такива неща вътре в себе си?

Ако това е така не се бой! Аз също ги имах така преди време. А после разбрах. После прогледнах и осъзнах, така да се каже, че дори и самото пристъпване в моя си вътрешен храм ме прави по-балансиран, по-центриран и по-щастлив, което само по себе си е нещо велико.

Как влязох във храма ли?

Просто използвах мисълта си. Защото, така или иначе, нашият ум е водещия двигател в този живот.

Умът е като бърза сребърна рибка, която се стрелка навътре в най-дълбокото на реката наречена мой живот. Тя е гъвкава, бързо движеща се и умна. Знае кога са спре и да задържи темпото, да “натисне газта” и да ме подкара в посоката от началното А до крайното Б.

Естествено аз слушам ума си. Той ми помага, аз му съдействам и се получава така че, сърцето е пристанът, който няма нужда от глас или пък мислене, защото е връзката, защото е “базата данни”, която имаш вътре в себе си, която е нон стоп на твое разположение, така че, какво по-добро от това да я използваш. Пък ако ще и да е само за стреса. Или пък за любовта.

Някой, някога беше казал, че “сърцето никога не лъже”, а напоследък все повече са и доказателствата, които ни дават учените, че неговата сила и воля са къде – къде по-големи и по-мощни от полето на  мозъка, например.

Така че, Приятелю мой, Аз те съветвам от своя личен опит да се опиташ да използваш ресурсите на този твой вътрешен храм.

Предлагам ти да се опиташ поне за 5 мин. на ден да влизаш в този твой вътрешен храм.

Просто си помисли как влизаш вътре в него и как стоиш обгърнат в тишината му забравил за малко училището и другите.

Остани за малко със себе си.

А после се вслушай какво ти нашепва сърцето. Задай си въпросите. Ако имаш такива, разбира се, и се заслушай да чуеш отговора му, който може да дойде при теб по различни начини – от близките,  от приятелите, от песента, която слушаш, че дори и от новините във фейсбук, които четеш на умния си телефон.

Сърцето винаги ти дава отговор точно в десятката, верен и точен.

А после дали ще го послушаш или пък не, си е твоя работа.

Важното е, че когато имаш такъв “диалог” и разбереш отговорите на своето собствено сърце, животът ти със сигурност ще стане по-весел и по-лесен.

Просто опитай и виж!

Успех!