(Първа част)

Колко пъти сме се разминавали в нашите очаквания относно реалността!

Няма човек, който да не го e преживял, независимо от възрастта. Искаш едно, а то се получава съвсем друго, да не говорим, че може въобще и нищо да не се получи. Имам предвид, че дори и да получиш нещо, или пък по-честото – нищо, това не само, че те разчарова, а и те прави нервен и дори стресиран.

Да не говорим, че дори и нещото да е по-добре от нищото, това  не те прави доволен, да не говорим пък  – щастлив.

Именно за това ти говоря, че когато очакванията се разминават с действителността, последствията са повече от нежелателни. Дори бих казал отрицателни, като се има предвид къде отива настроението ти. Как къде – под нулата, разбира се!

Ето защо, ако успееш по някакъв начин да предвидиш, така да се каже, изходът от тази ситуация относно това дали ще се реализира желанието ти или не, би било повече от прекрасно, не мислиш ли?

Дори и възможността да предвидиш една мъничка част от този процес на реализация на желанието, би те направило далеч по-щастлив.

Ето защо нека си спомним, поне за миг, че имаме вътре в в себе си нещо, в което, ако се вслушаме ще разберем дали това желание си е нашето, или е чужда амбиция, нещо, което е в услуга на мама, на тате, на чичо, на леля и т.н.

Няма нищо лошо, в това да бъдеш в услуга на роднините си. Напротив, ако ти не си в близки и в добри отношения с тях, животът ти би бил далеч по-нещастен, отколкото от не-сбъдване на някое и друго твое желание.

Твоите близки са твоята най-близка по душа и по сърце група, тези, които ще ти помогнат веднага и ще ти подадат ръка.

А дали  ако се вслушаме вътре в себе си няма да чуем гласа на нашето сърце, което да ни каже отговора дали желанието ще се сбъдне или пък не?

Сърцето е нашата интуитивна памет, то помни и знае, кое е най-доброто и нашето  в този момент.

Нещо повече, то никога не лъже, то нашепва твоята истина, стига на човек да му стиска да се заслуша и да я чуе.

То тихо нашепва, не говори високо и ясно като ума или учителката в класната стая. То е тихо, то е спокойно, защото знае винаги отговора, независимо колко труден въпрос ще му зададеш.

То отсява нещата, то знае и помни. Кога си се порязъл, кога си паднал от ските, кога те ужили пчелата при баба на село. То винаги помни и знае.

То не обича да се надвиква с шума от трафика на колите или тракането на количките в супермаркета. То е като в приказката за царкинята, която чакала принца на сърцето си да я освободи от мрачната кула, за да заживеят щастливо…

Сърцето помни и знае, кога желанието ти е искрено, когато искаш нещо, било то за себе си или за другите, знае, дали нещото е част от пътя и от живота ти… и ти помага, може да не е веднага, но пък е винаги, дори и да не осъзнаваш това.

Дори и често да променяш желанията си, сърцето помага. То знае и дава, то обича и откликва на всяка промяна на чувствата ти, за разлика от ума, който умело анализира ситуацията и промяната на обстоятелствата. Ако има такива, разбира се.

Ако се научиш да следваш насоките на сърцето си ще бъдеш по-добре подготвен за промяната на нещата, за различните очаквания, които имаш, за това дали ще те изпитат днес по български, защото сърцето обича и знае, че винаги когато се чувстваш не-достатъчно добър или подготвен ти привличаш към себе си неприятностите като с магнит. Логиката е къде къде все по-ясна, че има вероятност да те изпитат, когато не си учил, защото ти излъчваш несигурност и привличаш вниманието на учителят по български например (когато не си си научил урока или пък избяга предишния час). Логиката не те прикрива, напротив, тя потвърждава, че не си готов и ако те изпитат и ти напишат двойка това означава да ти спадне успеха, да учиш за ново препитване и т.н.

Докато сърцето ти подсказва, кое е твоето за момента, дали е твоето или отразява желанията на тези около теб. Защото това е твоето сърце, то бие в гърдите ти и него го боли в най-прекия смисъл за теб, за твоите желания, за твоите очаквания и най-вече доколко и дали за момента те се различават от действителността.

Ето защо е добре да сме верни и да слушаме сърцето си, така както то ни  служи вярно и честно, без да пресмята логически и да прави сложни изчисления, което е приоритет на ума.

Как да го слушаме?

Простичко е: това е нашия вътрешен храм, където можем да се усамотим и да си кажем как се чувстваме и от какво се нуждаем в конкретен момент. Сърцето не само ще ни отговори, ако останем притихнали, за да чуем неговия спокоен гласец и насоки. Нещо повече – то ще направи нещата така да се стекат, че да има възможно най-добрия резултат.

Да, ама желанието ми не се сбъдна – чувам някои от вас да мърморят.

Спокойно бе хора, и  на мен често ми се случва. То означава или че на това желание му трябва повечко време, за да стане факт, или пък че това желание не е твоето, то е нечие друго отразяване, нещо, което ти просто по инерция искаш, но твоето сърце разпознава като не-истинско и не-твое, затова не ти дава насока за него, а се опитва да те напъти към твоето, което е силно и искрено, чисто и нежно, така както  е храмът на сърцето, което бие в твоите гърди.

Твоят път не е моят, а и никъде не е казано, че моето и твоето желание са едно, така че влез в храма на своето собствено сърце и се опитай да се вслушаш в това, което то ти нашепва.

Как да влезеш ли?

Самата мисъл да послушаш какво има да ти каже твоето собствено сърце е ключа към вратата на храма, който е в теб. Страх ли те е да влезеш? Страх ли те е, че няма да чуеш гласа му при тази глъчка вътре в училище? Не се бой, просто си помисли за него и ще го усетиш. А усетиш ли го, ще чуеш и отговора на въпроса относно желанието си. Просто опитай, не не оставяй за утре. Направи го още сега.

Пристъпи тихо в своя собствен храм на сърцето си и остани поне за миг в тишина. То не говори високо като класната ти, то тихо нашепва. Просто послушай. После реши какво да направиш с информацията, която ще чуеш. Дали ще я използваш или пък не е твое решение, а сърцето ти е верен приятел  и верен съюзник. То ти помага като ти дава отоворите, които търсиш, така че да бъдеш по-весел, по-радостен, дори когато нещата не се развиват така, както ти искаш.

То не ти дава обяснения, защо ти се случват кофти неща. Но то е източник на информация, която ако използваш ти сам ще промениш тези кофти неща. Защото едно е сигурното – дори и да имаш лоши моменти, ще знаеш, че това не е твоето в даден момент. Но в следващия може и да е твоето. Сърцето тихо говори, а ти се опитай да го послушаш и аз ти гарантирам, че с известна практика, ще станеш по-уверен не само в себе си, а и в начина, по който ще гледаш на света. Ще намериш отговорите, които търсиш за себе си, ще намериш смисъла на много неща, които на пръв поглед изглеждат несигурни, нереални или пък странни. Всичко, което търсиш е вътре в теб, а храмът на твоето сърце те очаква с нетърпение, за да ти помогне да станеш по-силен и по-успешен човек. Днес в учението, утре в живота, защото сърцето което бие в гърдите ти е твое и само твое и най-добре знае как да ти помогне, но без да попиташ няма как да ти се отговори, така че влезни в храма с мислите си и го попитай, а после си запиши отговорите му, дори и да те изненадат, дори да са лишени от всякаква логика. Просто опитай и виж.

Сърцето ти те чака. То е скрито вътре в тялото ти, то няма външната връзка със света. То е твоята вътрешна библиотека пълна с каква ли не информация. То чака да го попиташ. И ще ги отговори винаги. Така че смело го питай за различни неща.

То винаги отговаря. Питай и си записвай. Не се учудвай на отговорите, които сърцето ти ти дава, те са винаги точни. А дали ще ги ползваш си е твоя воля и право. Поне опитай. Поне веднъж го попитай. После пиши. Дай си време да свикнеш да имаш достъп до тази скрита в теб информация. Виж дали ще започнат да ти се случват неща, за които сърцето вече ти е подало информация. Виж и как се чувстваш. И не забравяй да му благодариш, за това че ти служи вярно, че е толкова отзивчиво. Бъди просто благодарен за живота си и за нещата, които ти се дават просто ей така.

Успех!