Ние сме общество от хора с различни ценности, качества, характеристики, обединени в голямото семейство на майката Земя.

Имаме един език, един дом, едно семейство и определен кръг от приятели и познати, роднини и близки, с които споделяме различни неща и най-вече обичта си.

Интуитивно или не, ние сме привлечени към даден човек, а друг не можем дори да понасяме и се стремим да го отбягваме доколкото това ни се удава в училище, на стадиона или дори на безобидна среща в някоя дискотека или фреш бар.

Ето защо човекът до теб – бил той приятел от детските години или комшията, с който заедно ходехте на зелено училище или съученик от гимназията или техникума, си остава човекът, с който ти споделяш, когато нещо ти тежи или когато имаш радостна вест, че си приет да следваш в чужбина в желания от теб университет например, защото знаеш, че той е до теб и можеш да разчиташ на него за съвет, помощ или подкрепа.

Човекът до теб много често е този от училищния чин, който остава до теб и когато замениш чина с университетската банка или пък решиш, че няма повече да учиш за момента, защото искаш да работиш и да печелиш. Решил си да следваш пътя на баща си и искаш собствен бизнес и пари.

Човекът до теб е този, който дори и да стои в сянката ти е този, който винаги ще те подкрепи, дори и да има моменти в живота, когато не е съгласен с теб или просто вижда нещата по начин, съвсем раличен от твоята представа за тях.

Той е твоята опора и принадлежи към твоят „отбор по подкрепа”, който винаги е на разположение, особено, когато нещо ти тежи, в нещо си се замотал и не виждаш ясно пътя, по който да излезеш от забатачената кофти ситуация.

Дори сам не знаеш как се докара до тук, а човекът от подкрепящия те отбор те разбира, той емоционално е извън цялата тази каша, не е обвързан с нея с положителни или не толкова положителни мисли и чувства и затова може да ти служи като опора, като репер, за това, че е добре малко да отдъхнеш, малко да си починеш и не е зле дори малко да помислиш и да премислиш цялата случка отново преди да вземеш решение.

Самият факт, че има човек до теб е нещото, което те кара да се чувстваш добре и да знаеш, че има на кого да разчиташ, на чие рамо да поплачеш и да изкажеш болежките си, не защото ще получиш добър съвет, а защото съчувствието, дори и изразено негласно, те кара да се чувстваш по –добре.

Прегръдката има невероятна сила. Тя те зарежда, защото при нея става магията на допира на сърцата ни и се получава невероятното чувство на спокойствие, което веднага сработва.

Не забравяй, че човекът до теб така добре те познава, че понякога няма нужда от думи, защото той вече знае само като те види или чуе, че нещата не са розови.

Едно изслушване от негова страна и ти вече си изразходвал част от гнева или болката си, защото изказвайки на глас чувствата си, ти вече виждаш ситуацията различно.

Трепери ли ти гласа от гняв и чувство на безсилие ?

Или пък си толкова бесен, че чак ти иде да ревнеш на глас. Обаче са те учили, че мъжете не плачат, така че понеже не можеш да плачеш и добре те разбирам, че не искаш да изглеждаш „женчо” в ничии очи, най-малкото пък в очите на човека до теб, просто изкажи на глас и не спирай потока от думите. Изкарай ги тези думи на яд, безсилие и гняв или пък на радост и веселие, яко в еуфорията си, защото това ще те освободи от тяхната сила и ти ще се успокоиш.

Щом си спокоен, можеш да помислиш за решение или пък да си направиш съответните изводи от тази житейска случка.

Знай, че човекът до теб дори и да не те разбира правилно ще е съпричастен към проблема ти без да ти се натрапва със съвети, освен, ако ти не му ги поискаш.

Цени рамото, на което можеш да се облегнеш, цени времето и желанието му да те подкрепя, дори и да не си съгласен, с това, че той не вижда ситуацията, така както я виждаш ти, а на моменти дори може и да ти противоречи, че нещата не стоят точно така, както ти ги виждаш.

Винаги цени човекът до теб и помни, че той е от твоя „отбор по подкрепа”, а не „кошче за душевни отпадъци”.