Здравейте, скъпи читатели!

След ужасно дълго чакане, най- накрая сядам да напиша следващите редове и да ги споделя с вас и затова, ще ми простите, ако звуча твърде приповдигнато на моменти. Нямате идея колко се вълнувам, когато пиша за такива универсални, но и същевременно индивидуални теми и проблеми. Дори не мога да опиша кое толкова ме вълнува в тази философска материя, наречена себеоткриване, но да предположим, че аз съм поредният пътник, метнал се на първия влак, който ще ме заведе до дълбините на собствената ми душа и сега се завръщам в злободневната реалност с куп пътеписи от преживяното приключение, които искам да споделя в вас.

Всъщност, още не съм приключила това свое пътуване, навярно съм на някоя междинна гара.

Честно казано, малко ми се губи точната дата на моето отпътуване. Може би беше някъде около тринадесетата ми годишнина, по време на онова неловко и страхливо стъпване в пубертета, който доста приличаше на тресавище, което не знаеш дали ще преодолееш. Не знам дали съм преодоляла най-дълбоката точка на това нестабилно място, но няма да крия, че още съм някъде в това тресавище, само дето вече съм се научила да плувам в него и да подминавам подводните камъни (поне донякъде).

Вярвам, че някои от вас са излезли вече сухи от него, други са като мен, а някои може би още ги е страх да влязат в него. На последните мога да кажа само, дерзайте, мили мои, по-добре сами да се впуснете в това лепкаво приключение, отколкото да чакате чудовището на порастването да ви грабне и да ви завлече само в бърлогата си.

Нека не ви плаша, аз обичам да си наричам това „място” тресавище, но има дни, в които то се превръща в кристално езеро, понякога водата в него става мътна като в блато, има дни,  в които пък е бурно като планинско поточе, виждала съм го дори да се превръща в огромен океан и никога няма да узнаеш какво е точно. И все пак, никога досега не бях предприемала пътуване до такова мистериозно, дълбоко и интересно място.

Трябваше да преодолея страха и се гмурна доста на дълбоко, за да узная тайните на това пространство. Някои мои връстници останаха на повърхността, така и не се осмелиха да се гмурнат в дълбоките води, но сега, повярвайте ми, са много неопитни в Световния океан, където отвсякъде те дебнат опасности.

И може би вече трябва да започна да ви разказвам за същината на пътешествието ми. Ако трябваше да го опиша с една дума, може би щях да кажа променливо. Защото този на пръв поглед воден басейн се оказа най-добрия учител по плуване, или както го наричат живеене. Чудовището на отговорностите, което по ирония на съдбата се превърна в мой ментор, ми поднесе безброй уроци, дузина наказания, още толкова поуки, шепа награди и щипка надежда. Е, вярно, то беше суров, но справедлив учител. Наред с мен се учеха и други неопитни плувци, някои преплуваха до брега, други, все още ги виждам зад мен. Е, все някой ден ще изплуват, може би когато пораснат още малко.

Като че ли много се затлачих в историята за тресавището и за малко да си остана на междинната гара. Е, може би друг път ще ви разкажа някоя история от друго тресавище или пък море, а ако вие случайно видите моето чудовище, може да му пратите поздрави от мен.