Колко пъти ти се е случвало нещо съвсем мъничко да ти липсва в някое начинание?

Да не ти достига една стотна от секундата, за да станеш първи в състезанието;

Да не ти достига половин точка за шестица на теста;

Да не ти достига един милиметър хартия, за да си подвържеш тетрадката;

Да не ти достига глътка въздух, за да хванеш автобуса;

Да не ти достига едно число, за да спечелиш от тотото…

Нещо не достига във всички тези неща, нещо нищожно, но съществено.

Късмет?

Късмет.

Вярвам, че леприконите имат пръст в това. Не ти трябва да намираш четирилистна детелина, за да повярваш, че имаш късмет. Не е нужно да чупиш огледало, за да имаш лош късмет. Късмета си го имаш, само дето не ти върши работа всеки път, когато се нуждаеш от него. Ако трябваше да опиша късмета или да си го представя, със сигурност щеше да е в зелен цвят. Може би щеше да е цвете или златна монета, коминочистач или калинка, знам ли. И със сигурност щеше да е дело на леприконите. Да, вярвам в леприконите и всички добри и зли духове. И съм сигурна, че има силна леприконска намеса в моментите, когато силно се нуждая от късмет, а той ми изневерява.

Карък?

Карък.

Колко пъти си си мислел, че си голям карък? Че всичко, с което се захващаш е увенчано с неуспех. Или че всичко, което си свършил, не се е получило, защото не си имал нужния късмет да се получи както трябва. Гореспоменатите ситуации са навярно малко от онези трагикомични истории на хора, които все още не са счупили каръка.

Няма да говоря за чуждия късмет или липсата на такъв, че може да урочасам някого.

Но мога да говоря дълго за моя карък и как го счупих (мисля че го направих) и точно това ще направя.

Немалко са каръшките истории, които ме сполетяха в последната половин година.

Понеже съм от онези амбициозни деца, всяка година се явявам на някоя училищна олимпиада. Тази година се пробвах по испански език и български език и литература.

Смея да твърдя, че по испански език бях добре подготвена и с лекота минах първи кръг. Отидох на втори, където също бях сигурна, че съм се справила. Имаше го моментът с напрегнатото чакане, защото бях почти сигурна, че ще отида на национален кръг. Уви, една точка не ми достигна. Трябваше ми само една точка! Не мога да опиша смесицата от емоции, която ме заля тогава. Дали не си бях пресилила късмета или просто „не е било писано”, не знам. Ходих даже да си прегледам теста с мотива „да си търся късмета”. Е, тази една точка така и не дойде.

За сметка на това, по български език и литература минах първия кръг на косъм. Не бях особено мотивирана за втори кръг, даже си забравих книгите и ми се падна роман, който не бях чела. Тук влязох в ролята на непукист, защото знаех, че това вече е causa perduta. И познайте…Изкарах пълна шестица. И иронията не свършва дотук. Даже от училище ме наградиха с книга, за „отличното представяне” на олимпиадата.

Извод: Когато искаш късмет, надали ще го получиш; когато не се надяваш на него, той ще дойде. (Леприконско поверие)