Добрите приятели не се приемат за даденост. Те са хората, които, дори и да не споделят твоето мнение, ще те подкрепят, точно тогава, когато имаш нужда от тях, ще ти кажат откровено какво мислят по този въпрос или просто ще си премълчат, защото виждат, че ти си направил своя избор и вървиш в дадена, избрана посока, която може да е съвсем различна от тяхната.

Да, това е така, защото приятелите са тези, които те приемат такъв какъвто си, с плюсовете и минусите, с тъгата и еуфорията, с подозрителността, нежеланието ти да се занимаваш с някои неща, че дори с мързела ти.

Те за разлика от родителите ти не искат да те променят, не искат да им играеш по свирката, не искат да следваш техните правила, защото те отглеждат и хранят, поне докато още си зависим от тях.

Не искат да им даваш обяснения, защо си се скарал с класната, не те обвиняват, че ти си виновен с някоя твоя дума или постъпка, за да не те харесва тя, да не говорим, че не ти определят кое е добро за теб и кое не и с кои деца от квартала да бъдеш приятел, а кои да избягваш, защото имали лоша слава.

Точно за това говоря. Говоря за нуждата просто да споделиш нещо, което ти тежи, нещо, в което си се издънил или пък просто не си дооценил, защото винаги има опасност да ти излезат криви сметките и тогава кой, ако не приятелят ти ще те изслуша и може да ти даде съвет или пък не. Добрият приятел ще отговори на нуждата ти да те подкрепи. Той няма да тръгне да те пита и разпитва защо това е така, а пък друго нещо не си дооценил. Няма да седне да смята кой бил крив, кой прав, защото случката вече е станала, тя е безспорен факт, а питането и разпитването защо така се е получило не би ти помогнало. Ти и без това осъзнаваш, че някъде нещо се е пропукало и не е станало както си го замислял първоначално, защото в живота се случват такива неща, които да ни научат следващия път да бъдем по-предпазливи, за това как да се справим и какво да измислим, за да не повторим грешката пак.

Само глупакът не се поучава от грешките си, а ти не само, че не си от въпросните хора, ами след като вече си се опарил надали, ще искаш да го направиш пак по същия начин. Никога няма гаранция, защото животът ти поднася нещата по различен начин, за да се поучим от грешките си, да научим нещо от тях и да направим поредната крачка напред.

Добрият приятел не само, че няма да те пита и разпитва, каква ти е грешката и защо си я направил, няма да седне да ти говори дали си бил прав или пък не, защото той ти съчувства и знае възможностите ти да правиш нещата както ги сметнеш за добре. Понеже той те познава добре, обикновено е наясно и с начина ти на мислене и защо си постъпил така, но те приема такъв какъвто си заедно с грешките и с недостатъците ти, с чертите на характера и с поведението ти.

Добре е да знаеш, кои са истинските ти приятели, защото това са хората които дават мило и драго за теб и дори и да те критикуват понякога, то е защото са искрено загрижени за теб. Не че родителите ти не са, но родителите са нещо като тежката артилерия, която пускаш в действие, когато ситуацията е много напечена, както случая с класната, с която си в конфликт, защото ти никога не пропускаш да й споделиш мнението си и то по неща, за които предварително знаеш, че тя е е отворена към тях.

Тежката артилерия веднага решава проблема, макар и това не винаги да е в твоя полза, защото после следва да се обясняваш и разясняваш, че те са те учили да си казваш нещата, така, както ги мислиш, а сега ти правят забележка, че тя те е нарочила и трябва да си замълчиш, ако не искаш да си имаш проблем с нея и с тях, поне докато си в това училище.

Така че в хода на войната не винаги това, че има примирие и то благодарение на тежката артилерия, е в твоя полза.

Обаче примирието не значи примирение. То не е и споделяне. Просто, за да ти олекне. Защото приятелите със сигурност ще те разберат по-добре, понеже мислят подобно на теб, най-малкото понеже по възраст и по интереси сте еднакви.

Понякога дори може да имате същите проблеми. Ето защо е толкова важно да имаш поне няколко верни и добри приятеля, за да се чувстваш, не само разбран, но и щастлив.

Ето ти едно кратко упражение, което да използваш всеки път, за да станеш по-уверен и по-малко да грешиш.

Бъди спокоен и мисли стратегически как да подходиш в даден момент.

Дълбокото дишане би ти помогнало много, защото то ще те успокои, а изборът на стратегия ще ти помогне в това, как да подходиш, в ситуацията, която не си дооценил, защото ако се забавиш и не извикаш тежката артилерия например, можеш да сгрешиш. Извикаш ли я прекалено рано, можеш да дадеш по-големи жертви, а ти със сигурност не искаш това, нали?

Ето защо вдишай и издишай дълбоко през носа поне три пъти и се обади на един от добрите си приятели.

Ако не искаш да губиш време се обади на този, който се намира или живее най-близо до мястото, където си сега.

Дълбоко дишане за успокоение, стратегическо обмисляне на нещата, които си сътворил и обаждане на верен приятел, за да споделиш и разкажеш, това, което ти тежи –

ето това е рецептата, която можеш да приложиш в такъв момент.

Каква по-добра тактика от това или казано с други думи – да получиш пълна подкрепа и помощ от приятел, понякога придружена от съвет, друг път – не.

Или, както са казали хората „според-зависи”, почти като в „това-да, това пък-не”.

Не е зле да се замислиш за това колко са твоите добри приятели и дали се виждаш с тях само ако си в нужда или в беда. Защото приятелство не се гради така, нали?