Мозайка от преживявания с (не)сполучлив край, разказани от млада, бореща се с несправедливостите на живота чудата личност…

Февруари 2016

Тя чакаше с нетърпение най-накрая да излязат резултатите от олимпиадата по испански език. Още щом си предаде листа, имаше предчувствие, че се е справила добре.

Месец по-късно излязоха тези толкова важни резултати. Една точка не ѝ стигаше, за да се класира за националния кръг. Карък.

Но историята не свършва тук. Започна се едно „инато“ търсене на тази една точка, която  ѝ костваше толкова много. Денят беше сряда, може би вече месец март, времето дъждовно, дрехите подгизнали, настроението също. Фоайето беше тясно, а чакането оттегчаващо и за връх на всичко не намери тази една липсваща точка. Но в същото това фоайе се запозна с един човек, който изигра много по-важна роля в живота ѝ отколкото тази точка.

Май 2016

Гореспоменатата героиня представяше своя научен проект на една училищна конференция. Два месеца усилен труд, нерви и притеснения останаха зад гърба ѝ, докато говореше разни неща за органичната химия, които дори тя не разбираше. Нямаше големи очаквания да се класира сред първите четирима, които щяха да заминат за Испания. Същият този неин проект се класира на пето място. Е, това не е ли карък?

Но и тази история не завършва тук. Една седмица по-късно получи обаждане, което за малко да отхвърли. Обаждаха се организаторите на конференцията, които 10 минути обясняваха как някой си се бил отказал и има свободно място. Е, да, тук съдбата си поигра, и макар да не спечели, нашата героиня потегли на едно незабравимо пътешествие из Испания.

Юли 2016

Барселона, Испания. Ранен следобед, на път за летището и дома. Като един типичен турист, нашата героиня се изгуби на една междинна гара в Каталуня. Е, поне не беше сама. И може би това преживяване щеше да е по-вълнуващо, ако полетът й не беше след броени минути. Карък без граници.

Незнайно защо, но тази история продължава. Слънцето се спускаше все по-бързо към хоризонта, а тя бързаше с надеждата, че може би все пак не е изпуснала самолета си. И тогава…двоен карък. Или пък не? Полетът беше закъснял с няколко часа заради стачка. Е, повися си малко, докато отворят гейта, но пък точно там, в последните часове на 1 юли, се родиха някои невероятни истории.

Всъщност, не си водя дневник на всички мои каръшки истории, надали бих могла да разкажа за всички тях. Това са само фрагменти, късчета лош късмет, които по някакъв начин промениха ежедневието ми ( чак целия ми живот, не) и затова разказвам насам- натам, докато не срещна сродна душа, която също е заредила спусъка си с поне 8 каръшки истории, достойни да се конкурират с моите.

Не знам дали съм родена под щастлива звезда или пък черна котка ми е минала път, защото късметът ми е доста относителен и определено не мога да го измеря в истории.

Знам само, че късметът идва, когато човек най-малко го очаква. Какво клише, а? Лошият късмет идва по същото време.

Лош или добър, късметът винаги стъпва на пръсти, тихо и неусетно, за да ти помогне или попречи. Може би добрият и лошият късмет си играят на ези-тура зад гърба ти, решавайки съдбата ти? Е, няма как да знаеш, но може поне да се надяваш, че добрият късмет ще те сполети, като си носиш четирилистна детелинка в джоба.