Искам да споделя с вас една добра практика, с която работих в последно време за преодоляване на критични ситуации.

Вместо да се ядосвам всеки път, когато нещата не стават така както аз ги искам, реших да пробвам да се концентрирам върху една думичка в продължение на един ден.

Струва си да опитате, защото това е един много лесен начин, който, вярвайте ми, наистина ми помогна много.

Ето как го практикувах аз:

Всеки път, когато се ядосвах за нещо или на някого си повтарях наум думата, с която бях решила да работя през деня.

Например, повтарянето през деня на думичката „мога” ми показа на практика, че тя ми помогна повече отколкото небезизвестната думичка „трябва”.

Освен това, понеже от личен опит знам, колко силни могат да бъдат някои думи в българския език, започнах предварително „да си планирам” думичките, които да си повтарям за седмица време напред.

Нашият език има прекрасно звучене и може би знаете, че вашето име е едно и единствено за вас.

Не че всяка втора българка не е Мария, а всеки втори българин – Иван, но ако си повтаряте наум вашето име, повярвайте ми, това така добре ще ви се отрази, че може дълго време да не се сетите за друга думичка, с която да си повдигате кофти настроението през деня.

Няма да привеждам примери как действат думите „аз”, „любов”, „благодарност”, „подкрепа”, „сигурност” и т.н, защото няма да ми стигне мястото и времето, да изброя всички хубави и мили думи от нашия език, защото той е пълен с тях.

Добре е всеки от вас да открие неговата си думичка, с която да работи през деня, за да се чувства добре.

Ето още един скрит жокер.

За тези от вас, които много обичат да пеят, може да си напяват тази думичка на глас или наум, ако искат да се справят с ежедневните предизвикателства.

Не искам да пиша надълго и нашироко, а и ви благодаря, че отделихте от времето си, за да прочетете поредната ми статия, но ако се опитате да повтаряте собственото си име като начало, със сигурност ще забележите нови неща около себе си и промяна в отношението ви към света. Това с името сработи прекрасно при мен и ми помогна много да си преосмисля позицията за доста неща.

Работих и с други думи, като си ги подбирах внимателно според това от което имах нужда в дадения критичен момент, било то скандал на улицата, караница с приятеля или родителите, като явно така добре бях потренирала с името си, че понякога интуицията ми подсказваше „актуалната” думичка.

Нещото, което после направих в продължение на месец беше да си повтарям думата „истина”, която после смених с думата „любов” и накрая моята последна тренировка беше с думата „благодаря”.

А сега съм пак обратно на тренировката с името, защото то си остана най-силното и добро средство за мен да си оправям бързо и добре настроението, когато животът ми нещо не ме кефи и ми е кофти, а трябва да седна да уча и да напиша домашното, че иначе ще трябва да поработя май повечко с добрата стара думичка „срам”.