От векове златото се свързва с духовния свят и света на съвършенството. Златото винаги е било и ще бъде символ на богатството и властта.

Златните ореолите около главите на светците, изписани по иконите по стените на църкви и манастири ясно показват, че това е цветът на светите хора и светлите същества, приели да правят добро. Всички те са помогнали на човечеството в труден за него момент със саможертва или съвет .

Не винаги обаче златото се свързва със саможертвата, защото владетелят, бил той хан, крал или княз винаги има злато по меча или ризницата си, пие от златна чаша или яде със златни прибори.

Спомнете си приказките за крале и кралици, които имат много злато в дворците си и поне едно от огледалата им е със златна рамка.

Така че властта и парите, били те жълтици или на кюлче, винаги са синомим на властта – била тя физическа или духовна, властта си остава това, което е, а именно власт.

Водачът винаги има нещо златно по себе си, което го отличава от другите. Това е неговият белег, че е водач, че той ръководи хората със сила и власт дадена му доброволно /или взета насила/ от тези, които той ръководи.

Така че от векове и за векове златото са парите, властта и благополучието, към които всички се стремим. Някои си го признават и говорят съвсем открито за това какво биха направили с повечко власт, връзки и пари.

Други не обичат за говорят, обаче това не променя правилото, че имаш ли власт и пари, те ти дават сила и възможност да улесниш поне отчасти живота си.

След като толкова много е изписано и изговорено за златния цвят, значи ли това, че след като златото ти дава определени „придобивки” в живота е добре повечко да се придържаме към добрата „златна среда?”

Ако оприличим живота с една пълноводна река, добре ли ще ни е да се пуснем по течението на тази река, без дори да се опитваме да гребем, а само да се придържаме към водата?

Защото хората казват „има златна среда”. Тя те предпазва, когато нещо в живота ти куца или когато меко казано не ти се занимава с промени и нови неща.

Тогава няма ли противоречие със старите приказки за златното богатство на кралиците и кралете?

Защото те са си родени крале и кралици, не са се борили за това право. Или пък някои са, защото са искали трона и скиптъра, макар и да не са от първото коляно на царския род. Но са се борили. Дори и превратът не е малка борба, която ти дава ролята на водач, скрепен със златния печат на краля, не е ли така?

Със сигурност не ставаш крал, ако не си от царски род, без да се потрудиш добре за това. А това не е като да не се трудиш за нищо, да не искаш промяна и да си плуваш кротичко и едва едва в основното русло на „житейската река”.

Да, ама хората са ти казали, че има „златно правило” и „златна среда”, тогава къде е истината за златото, „златната среда” и водачеството?

Всеки обича да командва и да дава съвети. Далеч по-трудно му е да се подчини на поредното „тъпо” правило или кофти направен училищен правилник, защото ръководители много, ама подчинени –хич, защото всеки мисли, че знае повече от другия, че по-добре би се справил от него в дадената трудна ситуация, тъй като всеки е лидер на себе си и всеки дава акъл, че това не е така, а трябва да е по друг начин.

Така че, приятелю, май нещо забуксувахме с добрата „златна среда”. А тя си е наред, на нея нищо й няма. Тя си е златна. Един път по цвят, друг път по местоположение, но за да искаш водачество и поне малко златно по себе си, не става само да плуваш от тука до там и обратно, нали?

Така че приемай поканата за промяна, дори и да ти се свива сърцето само като си помислиш за нея, защото тя ще те изкара от добрата и „златна среда” и ще те придвижи напред за друг нов оттенък на златото, с новите златни хора и ще ти помогне да постигнеш неща, които нямаше как да знаеш, че съществуват дори, ако си плуваше още „со кротце и со благо” на старото място в живота.

Запомни, че за да имаш поне малко златно по себе си е добре да приемаш нови неща, ново приятелство, ново водачество или пък ти да станеш водач поне и за кратко, за да преминеш бариерата на ума, че това е достатъчно, защото „научих си уроците, написах си домашните, какво пък добре ми е тука в средата” не ти носи златно в живота.

Или пък мотото „Нямам кой знае какъв напредък, но какво от това. Нали ми е по-спокойно, не очаквам някакви изненади и промени, защото това е моята отработена и добре позната среда на живот” само до време „става за златно”.

Златото е символът на водача, на лидера, при това то обича да ръководи и да командва, няма пет – шест, всичко е добре отработено – не е шега.

Така че от тебе зависи дали ще си ръководен или ръководещ, подчинен или водещ, извън рамките на добрата „златна среда”.