Един неразделен клас
С радостни песни и шеги…
Нима не си чувал тази песен?
Като че ли напоследък всички са я забравили, може би е излязла от мода.
Или пък просто думата „неразделен” няма смисъл.
Абитуриентите вече напуснаха училището, но тепърва започват предизвикателствата.
А ние, клетите ученици? Към края на учебната година се превръщаме в книжни плъхове, изчитайки милион пъти уроците за класните.
„Ех, как искам вече да завършвам…”
Да ама не.
Искаш ли за завършиш? Искаш ли да се отървеш това това място?
Ще попитам какво мислят тези, които вече са завършили.
Няма да влизам в ролята на мъдрец, който обяснява колко важно е училището и колко тъжно е, когато завършиш. Всеки сам ще го разбере.
Но нека поговорим за ученическия колектив, наречен „клас”.
Твоят клас може ли да се нарече неразделен?
Въобще какво значи тази дума?
Неразделен.
Неразделни като Том и Джери.
Или като Ромео и Жулиета.
Или като щастието и тъгата.
Неразделни.
Как така някакъв малък колектив от трийсет учащи се зверчета ще се нарече „неразделен”?
На мен ми звучи като шега.
Но в кръга на шегата, ще припомня, че всеки клас, неразделен или пък не, си има своите невероятни екземпляри като:
Детето отличник по всичко
Ученикът зубрач
Преписвачът
Мнозинството глупачета
И малцинството амбициозни деца
И някои клюкарки.
Странният или срамежлив тип
И онзи, който шуми във всеки час
Вечно влюбените момичета и вечно гладните момчета
И всички, които никога не слушат в час
Този списък може да е безкраен, сигурна съм.
Дотук с подробното описание на тема „Моят клас”.
Честно, харесваш ли класа си?
С кои три думи би го описал?
Ако тези три думи са не особено добри и ласкателни, със сигурност не харесваш много класа си.
Е, напомни си го пак като завършиш.
Само недей да съжаляваш после.
Истината е, че разбираме какво богатство е бил този колектив, чак когато той се разпадне.
Отне ми време да разбера,че този малък колектив може да бъде една смазана машина. Все пак сме на една възраст, учим едни и същи неща, а различните гледни точки увеличават възможностите.
Защо говоря тези глупости ли?
Накратко, искам да кажа, че класът, в който си, е началото. Началото на приятелствата и враждите. Класът е твоята аудитория, твоят зрител. Класът може да бъде подкрепа, но и ужасен критик. В класа може да има и изключително добри хора, но не липсват и предатели. Без един такъв колектив няма състезание, нямаш мотив да станеш по-добър.
Класът е като второ семейство, колкото и да не ти се иска понякога. Все пак прекарваш около трийсетина часа седмично с тези зверове.
„Неразделен” е неизбежна дума.
Моят съвет е, да не забравяш, че хората идват и си отиват. Повечето ти съученици, част от неразделните сега, някой ден ще се заминат, ще се променят и ще следват своя път.
А ти, остани неразделен с себе си на първо място, а след това и с класа си.