Здравей Читателю,

Знам, че не е нормално да се пише за лошите и непредвидени неща, които се случват понякога и надали има някой, който да не е страдал от тях.

Тях, така или иначе, не можеш да ги избегнеш и няма значение колко си готин или пък как се справяш като цяло с нещата, защото те просто се случват.

Кофти тръпка, неочаквана проверка или както искаш така го наречи, но лошото и доброто така са преплетени понякога, че просто си вървят ръка за ръка, така както мъжа и жената крачат по улицата.

Няма пет-шест, лошото съществува от прастари времена.

Спомни си за злите вещици и магьосници, за феите и гномчетата с изпъкнали бирени коремчета, които ако ти се ядосат става страшно.

Едно замахване с вълщебната пръчица, леко движение на ръката на феята и героят от приказките вече е омагьосан.

А така както се случва в приказките става често и в живота. При това доста по-често отколкото ти си представяш че става и това понякога така може да те изкара от релси, че дълго време да не можеш да си върнеш баланса в живота, а и в самия теб.

Ако си прочел някоя и друга от статиите на нашия сайт, то вероятно вече си разбрал, читателю,че аз съм не само фен на простичките неща в живота, ами и на опростяването на тежките и комплексните ситуации като цяло, защото те работят на макс.

Това, че те е застигнала беда е сериозна работа и няма значение колко си печен и колко те бива да се справяш с неща от този тип, защото нещото, случката или човекът – неин представител може за дълго време са те“изкара от чорапите“, както обича да казва една моя учителка, която умее да разказва и ни е разказвала не една и не две случки от нейния живот.

Разбира се ти не си аз и за не съм ти, читателю, но едно е сигурно, че и двамата с теб ще реагираме по подобаващ начин, който има за цел по-бързо и по-качествено да се справи с даденото кофти нещо.

Преди време ми се случи да се изправя пред конфликта брат – сестра, като бях лично заангажиран и въвлечен в него по простата причина, че баща ми беше въпросния брат, а сестра му- моята леля изведнъж превъртя на тема врачки, магии и тем подобни неща.

Без да се впускам в много подробности бих искал да кажа, че леля ми като че ли беше обсебена от мисълта как да направи така, че на брат й да се случват само кофти неща.

И то от кофти по-кофти.

То не бе заяждане на дребно и на по-едро, като се започне от това с кой коя сметка на вилата платил и се свърши с това кой на кого е купил подарък и чий подарък е по-скъп.

Стигна се дотам, че леля ми извикала човек във вилата, който да бае срещу всякакви възможни неща и „енергийни атаки“, защото вилата е семейна собственост и тя явно се страхува, че някой от роднините й, може би най-вече баща ми, има претенции към нея и тя може да остане без право да я ползва.

Колкото и да й говореше баба ми, която е нейна майка, леля ми явно беше убедена, че баща ми и майка й играят в екип и искат да ползват само те вилата, та затова извикала човек, който с магия да й осигури пълноправни права с тези на останалите собственици.

При това ние научихме за това съвсем случайно от майката на мой съученик, която също имаше наследствена къща в Панчарево.

А Панчарево е на няма и 20 минути път от София, да не говорим за плажа и физиотерапията с минералната вода.

Баба ми направо не повярвала като чула това от леля Ани – майката на съученика ми Иво, защото като се засекли на касата на Билата до нас, леля Ани я попитала откъде са чували за уменията за баене и врачуване на въпросната жена, която леля ми извикала, за да си „изчисти имота“.

Помня как баба ми връхлетя в нас и обясни на всички ни, че леля ми „направо не е с всичкия си“ и как може лекар да се занимава с такива неща.

Майка ми като една добра столичанка – снаха си замълча, докато аз живо се понтересувах от тази съседка, защото ако може така само с баене да ми оправи енергията с класната в училище и двойката по химия, завързвам приятелство не на шега с нея.

Това, последното не го споделих с роднините си, защото усещах, че ако жената-баячка не ми обърне никакво внимание, тогава ще трябва да се оправям и с гнева на баба ми, която хукна да се кара на дъщеря си и да й налива ум в главата.

А ако се стигне до кавги с баба ми нещата отиват на зле и затова гледам да не ги предизвиквам.

Аз от своя страна реших да се срещна с баячката, ако ходим скоро на вилата, че току виж тя можела и да гадае, което е повече от добре.

Виждайки как вървят нещата не бих искал да съм на мястото на леля ми в болницата, когато баба ми я намери, но от друта страна ако се наложи пак да се чисти „енергията на вилата“, какъв по-добър случай от това да видя как става това и да се възползвам от случая да задам някой и друг въпрос свързан с моето бъдеще.

Още повече, че според леля Ани, баячката била много известна в цялата страна.

А дотогава, читателю, стискай палци, че от този случай с викането на баячка и баща ми е бесен на сестра си, а това че ние с майка ми се опитваме да поуспокоим нещата, че баба ми така или иначе реши тя да се занимае подобаващо с въпроса с това какви „лоши неща може леля ми да очаква от нас и другите роднини от Панчарево“, не му става по-добре, ами се ядосва и се пъне, че леля ми съвсем е откачила след като се занимава с врачки.

Ние с майка ми само се споглеждаме, защото си го познаваме, че лесно се пали, ама и бързо му минава.

А, че нещата няма да минат безнаказано е повече от ясно, защото баба ми се зае с това не само да посочи правилния път на леля ми, ами и подобаващо да й обясни, че помощта от врачки и гадателки не остава безнаказана, особено ако не е искана от другите членове на семейството и че няма значение колко добра и известна е въпросната баячка, защото не сме й искали услугите, така че тя ще си поговори с нея, най-малкото като човек, който я познава от дълги години.

Като чух тази закана и аз се стреснах, но в мозъчето ми остана едно мъничко въпросче, дали пък въпросната жена не умее и да гадае, че да ми отгадае какви оценки ще получа за края на срока и какъв ще е животът ми в близко бъдеще.

Но за това – друт път, а сега всички чакаме с нетърпение какво е направила баба ми, да не говорим, че и от Панчарево май се обажда жената, която е чистила вилата по настояване на леля ми, за да се извини на баба ми, че е търсила лоша енергия в родната й къща.

Бързам аз да вдигна слушалката, че и тази жена не е лесна и явно много бързо е „отгадала“ телефона ни, че той се води на името на другата ми баба.

Ясно, че тя няма да звъни на баба ми по бащина линия, която живее с леля ми в едно жилище.

Ама да видим кой-кого, пък аз може и да ти споделя, читателю, като видя какво има още да става с тези непредвидени инциденти по повод лоши енергии и магии.

Сега искам да говоря с въпросната баячка, че баща ми какъвто е бесен може да се навие той да й каже нещо по-така, а тя ситуацията и без това е доста забатачена с всичките тези лоши енергии и енергийни атаки, за които леля ми от известно време ни държи отговорни.

А тя все пак е лекар. Да не говорим, че е и близка роднина.

Ама знае ли човек… Може пък да е усетила нещо по-така, черна магия или лоша енергия, че то не един път ни обираха вилата. Или пък просто е повикала на помощ магьосницата, както става в приказките, за да й помогне да стане най-добрата на света и никой от нас –роднините да не й се пречка наоколо.

Ама това последното си е мое тълкувание на нещата, че аз като малък много си падах по приказката за крал Артур и великият му приятел Мерилин.