Здравей отново, читателю,

Знаеш ли, че пътят към теб е през сърцето?

Това ми го припомни баба ми и то по време на коледните празници. Всъщност причината за това „припомняне“ беше сестра ми, ама то не пречи да го споделя с теб, нали?

Като се замисля наистина какво ти пречи да се обичаш повечко, а?

Без да поставяш разни „ако“-та след това. Например, причината за това „припомняне“ от страна на баба ми, беше решението на сестра ми да се отдаде на работа, която въобще не беше за нея.

По-точно казано, сестра ми искаше да започне като продавачка в една будка за вестници, където продаваше една приятелка на баба ми от нашата кооперация, една много симпатична дама, която продаваше и кремчета за лице и тяло, понеже беше бивша козметичка и разбираше от тези неща.

„А защо сестра ти да не става за продавачка в будка за вестници?“, сякаш чувам, читателю, твоя въпрос. То, като се сетиш, че продават вестници и в моловете и в магазините за цигари и алкохол, дори се чудиш, читателю, защо сестра ми иска тази работа в съседския павилион за по-малко пари, вместо в градския мол, например.

А истината е от проста по-проста. Имам предвид, че баба ми добре й напомни, че ако иска да върши нещо, то това нещо трябва да го върши с любов и подобаващо уважение, нали така. Любов и уважение първо към себе си, а после и към въпросната работа.

А пътят към любовта и уважението минава през сърцето или както обича да казва нашата баба „сърцето никога не лъже и никога не пресмята колко пари ще изработиш, защото това е приоритет на ума“ – при това моята сестра не става за продавачка, защото обича много да говори и да развива разни медицински теории, от които клиентелата намалява. А, че клиентите не я харесват е факт или по-точно казано, че клиентите на приятелката на баба ми, не я харесват, веднага си пролича от двете съботи и недели, когато тя работи на павилиона. А и защо да я харесват като вместо да им продава вестник и въпросното кремче, тя започва да им обяснява как да изглеждат по-млади и доволни чрез медитация и намиране на пътя към сърцето си, при това основно на хора от третата възраст, които не са така добре настроени да се съобразяват със сърцето си или както се изрази баба ми, когато се извиняваше на приятелката си за намалелия оборот, „предпочитат ума и купуват тези кремчета за разкрасяване, които ползват от години“. Да не говорим, че назидателния тон е може би по-подходящ за пациентите на сестра ми, а не за нашите комшии в тази златна възраст. Ето защо, баба ми поговори със сестра ми по време на празниците и й помогна да разбере, че ако иска да работи на това място, или трябва да забрави за медитациите и лекарския тон, или да си намери друга работа, която е по-подходяща и й е по сърце.

По този повод си спомних как преди години подочух, без да искам разбира се, разговор между майка ми и баба ми по повод пътя към сърцето и как е добре да правиш разлика между решенията на ума и на сърцето, както и да знаеш кога кой път да хванеш и как да разбираш кога решаваш със сърцето и кога със разума.

Така или иначе майка ми беще права да пита баба ми кой път да следва, когато преди години й се наложи да избира дали да послуша сърцето си или да следва ума си по въпроса с работата си, понеже не издържаше на стреса и монотонността в работата, да не говорим за това, че трудно издържаше и поведението на началника си.

Та сега, когато стана въпрос, че сестра ми не става за продавачка в кварталния павилион, си спомних как баба ми за поредно обясни каква е разликата когато човек следва ума си или сърцето си.

Ето и въпросната разлика, читателю, ако и на теб ти са наложи някога да правиш такъв избор, или пък ако си решил да промениш генерално нещата, ако нещо в живота ти не върви като хората и ти се чудиш как да го оправиш.

Или казано с други думи, когато инатът ти, макар и достатъчно голям като моя, не ти помага, а само прави живота ти по-лош.

Упражнението, ако мога така да го нарека е чувството, което изпитваш в момента, когато ти се наложи да избереш кой път да следваш. Ако се чувстваш по-леко и някак си като че ли тежък товар се е смъкнал от плещите ти и сякаш ти се иска да запееш, дори и да не можеш или пък да не си фен на песента, тогава сърцето ти е посочило пътя.

Ако помислиш добре и огледаш ситуацията от всички страни, но без да се чувстваш като жертва, съдник или критик, което означава да не си задаваш непрекъснато почти 10 минути въпроса „Защо пък точно на мен?“ или по-краткото „Защо аз?“, знай, че умът ти ти е подсказал отговора и това е пътят пред теб, добре очертан и обмислен.

Няма значение кой път ще следваш, защото и двата водят към теб. Единият е по-емоционален, а другият – по-логичен, но и двата са свързани с това, че ти дават решението, което е най-подходящото за теб в дадения момент, което не пречи, разбира се след време да промениш пътя, по който вървиш. Не забравяй, читателю, че пътища има много по света, едни по-заобиколни, а други – по-преки, но те всички имат за цел да те накарат да се почувстваш добре, когато имаш проблем.

Наляво или надясно, напред или назад, нагоре или надолу – това са само ориентировъчни понятия, защото твоето нагоре може да е надолу за мен, не е ли така?

Така че ти решаваш във всеки един момент кой път ще хванеш и кой е правилния за теб.

Защото ти си различен от мен.

Така че ти пожелавам успех в намирането на пътя!